Необятният Карл Сейгън

Карл Сейгън e американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Преди повече от 25 години прави изключително точно предсказание за бъдещето – възхода на големите компании, дезинформацията и Twitter астрологията. Защо трябва да четем книгите му и да се вслушваме в това, което казва в тях днес?

В „Свят, населен с демони“, той изтъква, че има огромен брой интелигентни хора в целия свят, които таят в себе си страст към науката, но тя не се оползотворява. Според направените проучвания 95% от американците са научно неграмотни.

„Не знам до каква степен невежеството в научните дисциплини и математиката е допринесло за упадъка на Древна Атина, но знам, че днес последствията от научната неграмотност са много по-опасни, отколкото са били когато и да било досега. Опасно и безразсъдно е средностатистическият гражданин да остане невеж относно глобалното затопляне например или относно изтъняването на озоновия слой, замърсяването на въздуха, токсичните и радиоактивните отпадъци, изсичането на тропическите гори, експоненциалното увеличаване на населението“, смята Сейгън, който умира в края на 1996 година, но онова, което е написал, и до днес е актуално.

Работните места и заплатите зависят от науката и технологиите

Работните места и заплатите зависят от науката и технологиите. Ако Америка не е в състояние да произвежда – при това с високо качество и на ниска цена – стоки, които хората да искат да купуват, тогава индустрията на страната ще продължава да запада и да прехвърля по малко от своя просперитет на други части от света.

„Замислете се за обществения ефект от получената от ядрен разпад и синтез енергия, от суперкомпютрите, от информационните „магистрали“, от абортите, радона – радиоактивен газ, който се получава при разпада на урана, масовото съкращаване на арсеналите от стратегически оръжия, наркоманията, държавния контрол върху личния живот на гражданите, висококачествената телевизионна картина, сигурността на летищата и полетите, трансплантирането на зародишна тъкан, разходите по здравеопазването, хранителните добавки, лекарствата за облекчаване на маниакални състояния, депресия и шизофрения, правата на животните, свръхпроводниците, противозачатъчните хапчета, предполагаемото генетично унаследяване на антисоциалните наклонности, космическите станции, експедициите до Марс, откриването на лекарства за СПИН и рак“, изрежда примери ученият, като ни провокира да се замислим за действията си.

Критичното мислене отстъпва място на невежеството и отрицанието

Сейгън прави плашещо точна прогноза за пътя на човечеството в свят, в който критичното мислене все повече отстъпва място на невежеството и отрицанието на науката. Дава отговори на въпросите защо на прага на нова технологична революция хората все повече вярват във фалшиви новини, псевдонаучни практики и шарлатанщини, каква е разликата между истинските и лъжливите изследвания и много др.

Използване на митовете за подмяна на реалността

В своята завладяваща книга ученият описва нашироко какви митове са властвали през вековете и защо съвременните им форми продължават да се използват както за подмяна на реалността, така и за безогледни измами и манипулации от злонамерени лица, компании и дори политически режими. Той показва колко са вредни за човечеството всички модни увлечения, които заемат все по-голямо място в живота на хората – астрология, магьосничество, житни кръгове, истории за извънземни, подземни или подводни цивилизации, телепатия, хипноза, новоизлюпени и наложени религии и други.

С елегантно чувство за хумор американецът аргументира с богатство от примери и обяснения защо не трябва да се вярва на паранормалните история и критикува обстойно онези, които трупат милионни печалби заради лековерието на хората, а оставят на заден план доказателства и факти, сочещи към смислени обяснения, с които може да посрещнем бъдещето извън онзи свят, населен с демони, който сами сме създали в опит да преодолеем страховете и безсилието си.

„Науката е нещо повече от натрупани знания. Тя е начин на мислене. Научният начин на мислене е едновременно творчески и дисциплиниран. Науката ни подканя да изложим фактите, дори и те да не отговарят на собствените ни превзети разбирания. Науката изгради цивилизацията, а псевдонауката ще я разруши“, предупреждава Карл Сейгън.

Личен живот

Той има и интересен личен живот, в който също безотказно следва истината. Жени се три пъти. През 1957 г. сключва брак с биолога Лин Маргулис, от която има две деца – Дориън и Джерами. След като се развеждат, се жени за художничката Линда Салцман през 1968 г., от която има едно дете – Ник. По време на тези бракове Карл Сейгън се фокусира силно върху кариерата си – фактор, който допринася за първия му развод.

През 1981 г. Сейгън сключва брак с писателката Ан Друян и двамата по-късно имат две деца – Саша и Самуел. Карл Сейгън и Друян остават заедно до смъртта му на 20 декември 1996 г. Те живеят в египетска възрожденска къща в Итака, Ню Йорк, кацнала на ръба на скала, която по-рано е била седалище на тайното общество Cornell.

Съпругата му Ан Друян: Намерихме се в космоса и това беше чудесно

„Когато съпругът ми почина, понеже беше известен и познат с това, че не беше вярващ, много хора идваха при мен – още се случва понякога – и ме питаха дали Карл се е променил накрая и е започнал да вярва в живот след смъртта.

Карл се изправи пред смъртта си с непоколебима смелост и никога не потърси убежище в илюзии. Трагедията беше, че знаехме, че никога повече няма да се видим. Не очаквам с Карл отново да се съберем някога. Но хубавото е, че, докато бяхме заедно близо двадесет години, живяхме с явно оценяне на това колко е кратък и скъпоценен животът. Никога не омаловажавахме значението на смъртта, като се преструвахме, че е нещо друго, а не последно сбогуване.

Всеки един миг, в който бяхме живи и в който бяхме заедно, беше чуден – чуден не в смисъла на необясним или свръхестествен. Ние знаехме, че сме облагодетелствани от шанса… от това, че чистият шанс може да е толкова щедър и мил… от това, че можахме да се намерим, както Карл красиво написа в ,“Космос'“, в необятната шир на космоса и безмерността на времето… от това, че ние имахме възможността да бъдем заедно за двадесет години. Това е, което ме поддържа и което е много по-значително.

Начинът, по който той се отнасяше с мен и начинът, по който аз се отнасях с него. Начинът, по който се грижехме един за друг и за семейството, докато той беше жив. Това е толкова по-важно от идеята да го видя отново някой ден. Не смятам, че някога ще видя Карл отново. Но аз го видях. Ние се видяхме. Намерихме се в космоса и това беше чудесно“.

След тези думи, които не търпят по-нататъшен анализ или коментар, ще си позволя само да добавя още няколко акцента от света на необятния Карл Сейгън: 

„Светът е толкова прелестен и изпълнен с любов и морална дълбочина, че няма нужда да се заблуждаваме с красиви истории, за които няма доказателства. Струва ми се много по-добре, в своята уязвимост, да погледнем смъртта право в очите и да бъдем благодарни всеки ден за кратката, но великолепна възможност, която животът предоставя“. 

Толкова е лесно да се изгубим в собствените си проблеми и да забравим за света, който ни заобикаля. Карл Сейгън напомня как твърде често придаваме голямо значение на своите проблеми и тегоби и колко малко всъщност значат те в мащаба на Вселената. Ето още негови думи, които ни карат да се замислим как живеем и как бихме могли да живеем:

„Нашето позьорство, нашата въображаема значимост, илюзията за нашия привилегирован статус във Вселената – всички те са пас пред тази точка на бледия свят. Нашата планета – самотна прашинка в обкръжаващата ни околна среда. В тази грандиозна пустота няма дори намек, че някой ще ни се притече на помощ, за да ни спаси от нашето собствено невежество“.