България е страна с голямо фолклорно богатство. Традициите и обичаите ни правят страната ни пъстра и различна. Въпреки че много от българските обичаи вече са забравени, има хора и кътчета в България, които пазят българското. Жеравна е едно от тези места.
Това малко селце се намира в Югоизточна България, в полите на Стара планина и е обявено за световен архитектурен паметник. Жеравна е на 120 км от Бургас и на около 350 км от София, в община Котел.
View this post on Instagram
Село Жеравна е известно с няколко неща. Това е родното място на Йордан Йовков, Сава Филаретов и други видни българи. Откроява се с възрожденската си архитектура – близо 200 къщи в селото са със статут на паметници на културата и са построени преди над 150 години. Най-характерното нещо за село Жеравна е Фестивалът на народната носия.
Посещението на това село е невероятно преживяване, което не може да се опише с думи, а трябва да се изживее. Жеравна е едно от онези села, които ни връщат в миналото, и ни го показват точно такова, каквото е било. Автентичността на селото го прави толкова различно от всички останали. Там е съхранен българският дух.
View this post on Instagram
Легендата гласи, че земите покрай село Жеравна са били на сестрата на цар Иван Шишман, която била омъжена за султан Мурад. По време на турското робство, Жеравна е била свободно селище и местните не плащали данъци. Било забранено на турците да се заселват там, а когато влизали в селото, слизали от коня и го водели за юздите.
Именно тази свобода помогнала на селото да се развие много. Занаятите, животновъдството и търговията били добре развити, а хората били сравнително заможни. Това си личи по къщите в селото. Повечето от тях са големи, украсени с дърворезба и застлани със забележителните котленски килими.
View this post on Instagram
Освен че разходката в селото е доста интересна, има неща, които трябва да видите, когато посетите село Жеравна.
Къща-музей Йордан Йовков
View this post on Instagram
Йордан Йовков е роден през 1880 година в Жеравна. Детството на „майстора на късия разказ“ преминава там, а когато е на 13 години, семейството му се мести в Добруджа. Родната къща на Йовков е скромна, едноетажна дъбова къща в махала „Голямо бърдо“. Тя е превърната в къща-музей и в нея могат да се видят портрети на Йовков, семейни портрети, ръкописи, първите издания от творчеството на писателя и различни фотодокументи. В двора има паметник на Йордан Йовков.
Църква Св. Николай
View this post on Instagram
Църквата Св. Николай е построена през далечната 1834 година, в близост до стар храм, опожарен в началото на 19-ти век. Църквата е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович и Георги и Генчо от Трявна. Днес тя е действащ храм, в който се извършват богослужения и има богата експозиция от икони и църковна утвар. В църквата се пази и най-старата икона в този край.
Къща-музей Сава Филаретов
View this post on Instagram
Сава Филаретов е изтъкнат български общественик от Възраждането. Той е роден през 1825 година в Жеравна, а родната му къща е превърната в къща-музей. Днес в нея се помещава експозиция „История на Жеравна“ и можете да видите най-различни предмети от историята на селото. Къщата на Сава Филалретов е с типичната за Жеравна архитектура, като най-забележителното е външната украса – красива дърворезба.
Къща-музей Руси Чорбаджи
Руси Чорбаджи е бил един от най-заможните хора в селото, а по-късно и кмет. Той имал много добитък и бил търговец. В къщата-музей на Руси Чорбаджи има интересна експозиция, представяща занаятите, които се практикували в Жеравна през Възраждането. Можете да видите огромен ръчен стан, както и най-различни съдове и инструменти.
View this post on Instagram
Несъмнено най-забележителното нещо в Жеравна е Международният фестивал на народната носия. Фестивалът е организиран за пръв път през 2008 година, по идея на Христо Ив. Димитров, създател на фолклорен ансамбъл „Българе“, и оттогава се провежда всяка година. Традиционно Фестивалът на народната носия е през предпоследния уикенд на август и е тридневен – започва в петък и приклюва в неделя.
View this post on Instagram
Идеята на фестивала е да се пресъздаде по възможно най-добрия начин атмосферата на Възраждането. Всички посетители трябва да бъдат с българска народна носия. Използването на някои предмети от съвременния живот е забранено, както и снимането с мобилен телефон или камера. На фестивала има фотографи, които запечатват емоциите от това необикновено преживяване. Не е позволено да се използват никакви пластмасови изделия, не се допуска носенето на съвременни дамски чанти или ръчни часовници и други.
View this post on Instagram
Всички тези забрани са наложени с цел да се постигне максимално автентична атмосфера. През тези 3 дни хората се връщат 100-150 години назад. Показват се демонстрации на различни занаяти, танцуват се български народни танци и се хапват вкусни неща от старовремската кухня.
View this post on Instagram
Посещението на фестивала е едно от най-зареждащите неща, които можете да направите. Когато видиш толкова много хора, събрани на едно място и облечени в красивите български носии, сърцето ти се пълни с гордост. Един уикенд в Жеравна може да те зареди с емоции за следващата 1 година, до следващия фестивал. Фестивалът на фолклорната носия е нещо, което всеки българин трябва да посети поне веднъж, не може нито да се опише с думи, нито да се пресъздаде със снимки…
-
Присъствали ли сте на Фестивала на народната носия в Жеравна?
-
Да
-
Не
-