Нина Александрова
Дали компютърно генерираните фигури изглеждат така реални като същинските хора? За 26-годишната Лале този въпрос не е само теоретичен, но и съвсем практически. Тя работи като модел, но би си спестила изтощителните фотосесии, ако може да ползва свой аватар. Ала когато предприема първите стъпки към своето дублиране, става резервирана. Какво би означавало – в реални, юридически и морални измерения – да се представи виртуален дубликат на когото и да било пред света?
Режисьорката Петке придружава младата си героиня по време на целия този процес. Интелектуалната игра се превръща в тест върху живия субект, в преценка на възможностите и страховете. Какво означава за нашето възприятие на света (и за документалното кино също), че обещанието за реалност, давано ни от визуалните медии, отдавна e станало нещо съществено? В епохата на вездесъщите себеизтъкване, фалшиви новини и разгъната реалност, предприемаме пътувате, което обаче не знаем точно къде ще ни отведе.
Снимките и сесиите, които правина Лале като модел, почти винаги претърпяват промяна – тя е в зависимост от особеностите на населението в страните, където се използват. „Понякога коригират носа ми, а в Китай дори и очите, но това няма нищо общо с мен. Това са стандартите за красота на другите, те ме виждат през техните очи и имат определена представа и очаквания“, споделя тя. Работата й е свързана с много пътуване и почти не й остава свободно време. Така идва идеята да направи свой дигитален клонинг, който да може да се анимира и който…завинаги ще остане на 26 години. Лале тръгва по една неутъпкана пътека, водена от идеята, че ще може да контролира своя двойник дистанционно. Така няма да е необходимо да присъства физически на срещи и други събития.
Замисля се обаче, освен за високата сума, която ще трябва да плати, но и за посланията. Нейните почитатели ще отъждествяват аватара й с нея, той обаче лесно може да бъде копиран и да се използва с недотам морални цели – като внедряването му в секс чатове и сайтове, например. Юридически въпросът трябва да бъде уреден допълнително, за да бъде ясно разписана отговорността при еветуални злоупотреби.
Друг аспект, от морално естество, е как нашата онлайн личност би могла да ни повлияе в реалния живот. Какво ще се случи, ако имаме двойник, неподвластен на времето, вечно млад?
Безспорно бъдещето е на технологиите, но дигиталното – макар и да може да замести и измести почти всички професии, си има цена. И въпросът е – може ли тя да бъде платена от всеки един от нас?
