5 грешки, с които саботираме себе си

Колко пъти сте искали да имате повече време, за да направите всичко, което искате и да сбъднете мечтите си? Мислили ли сте понякога, че животът ви щеше да се развие по-различно, ако имахте контрол над препускащите стрелки на часовника, за да успеете да се справите с всички задачи, които ви връхлитат? Ако да, вероятно смятате, че проблемите ви идват от липсата на време. Е, това не е съвсем така, смята психотерапевката Вася Сарантопулу. Не времето, а начинът, по който се отнасяте към него, имат решаваща роля в собственото ни израстване и целите, които си поставяме. Оказва се, че много често, и то напълно несъзнателно, саботираме себе си по пътя към щастието и успеха.

Ето 5-те най-често срещани поведенчески грешки, описани от Сарантопулу, както и причините, които се крият зад тях. Ако намерите някои от тях у себе си и съусмеете да ги анализирате и преодолеете, може да постигнете онова, към което се стремите.

1. Данък „обществено мнение“

Един от най-често срещаните навици, с които саботираме себе си, е постоянно да се стремим да се държим така, че да се харесаме на околните, или те да са доволни от нас. Това на практика означава да поставяме другите, а не себе си като наш пръв приоритет. Точно това се случва, когато позволяваме на околните да използват нашето време, ресурси и енергия, докато оставяме съвсем малка порция, за да задоволим собствените си нужди и да постигнем собствените си цели.

Навикът да искаме да направим хората около нас доволни произхожда от убеждението, че другите се нуждаят от нас повече отколкото ние самите. Често смятаме, че нашите нужди не са толкова важни, колкото тези на близките ни, че те заслужават нашето време и енергия повече, отколкото самите ние. Излиза, че техните мечти и цели са по-важни от нашите собствени. Така избираме да помогнем на някого, да подкрепим неговите стремежи, а игнорираме своите. Като правим това, поставяме себе си на дъното на списъка ни с приоритети и по този начин саботираме своя успех и щастие.

2. Отлагане 

Друг навик, с който се самосаботираме, е да избягваме или безкрайно дълго да отлагаме да погледнем истината или проблема в очите. Често сме склонни да заобикаляме или отлагаме нещо, което намираме за некомфортно, трудно или скучно. Една от причините за това е съмнението дали сме достатъчно опитни или знаещи, за да се справим със ситуацията. Друга – че не искаме да излезем от зоната си на комфорт. Така всеки път отлагаме „сблъсъка“ за следващия път.

Такъв пример могат да бъдат личните взаимоотношения. Ако имате проблеми във връзката, може би искате да проведете, макар и труден, разговор с вашата половинка. Често обаче се чувствате некомфортно, или се плашите от това и опитвате да го избегнете, като се надявате, че нещата ще се наместят от само себе си. Грешка! Като правите това, вие не само не намирате решение на проблема, но го задълбочавате. В крайна сметка нищо се променя  с времето и рано или късно връзката приключва. Оказва се, че не друг, а самите вие, сте били тези, които сте застанали на пътя да я развиете към нещо по-добро и да постигнете собственото си щастие.

Същото се случва и когато сами заставате на пътя към вашия успех в работата. Когато избягвате разговор с вашия шеф, в който да поискате повишение, или да обсъдите бъдещото си развитие във фирмата, времето минава, а вие оставате на едно и също ниво, без да излезете от своята зона на комфорт с малки възможности за по-нататъшно развитие.

3. Неуморимост

Третият навик, който ни саботира, е нашата безгранична енергия и желание да изпипаме всичко и да го държим под контрол. Често искаме да бъдем на всички възможни места и да успеем да се справим с всичко. Понякога обаче трябва да направим избор. За да постигнем своите мечти, не е нужно да се хвърляме след всяка възможност, която се появява пред нас, защото тя поглъща цялата ни енергия, време и ресурси, включително за незначителни неща. Така ни остава много малко време за нещата, които наистина имат значение.

Да сме неуморими и да преследваме различни цели може да ни донесе временно задоволство – това ни поддържа заети, забавляваме се, научаваме много и различни неща. Но скоро може да осъзнаем, че всъщност, не сме постигнали нещо значимо. Този тип хора имат склонността да се хвърлят към следваща цел, преди да постигнат настоящата. Ето един пример: Започвате да учите чужд език. Подхождате с ентусиазъм отначало, но когато стане по-трудно сте склонни да се откажете и да се насочите към нещо друго. В резултат можете да имате  от всичко по малко, но нищо изцяло.

Излиза, че да бъдеш неуморим може да е полезно в краткосрочен план, но не помага за постигане на дългосрочните цели. Този тип хора не са отдадени на нещо трайно и не инвестират време и усилия, за да го постигнат.

4. Перфекционизъм

Да бъдеш перфекционист, не значи да правиш всичко перфектно. Перфекционистът никога няма усещането, че е направил достатъчно. Той винаги иска още и още. Перфекционистите никога не стигат точката, при която са доволни от своята работа. В резултат но това те се уморяват и загубват мотивация. Те са склонни да влизат в големи, понякога ненужни детайли и да „микроменажират“ всяка крачка по пътя. Така сами започват да не харесват това, което правят и да саботират проектите си. Те просто нямат енергия и мотивация да довършат това, което са започнали.

Затова, да бъдеш перфекционист, не винаги е здравословно. Така наречените токсични перфекционисти се фокусират само върху детайлите понякога до степен, в която съсипват целта, преди да я достигнат и да видят резултата от своята работа. Казано иначе, те може да печелят множество малки битки по пътя, но в крайна сметка, губят войната.

5. Самосъжаление

Много хора са склонни да приписват отговорността на някого или на нещо, на живота или на съдбата, когато търсят обяснение защо не успяват. Често ще ги чуете да казват: „Ако не ми пречеха, щях да постигна повече“, или „Ако семейството ми имаше повече пари, щях да успея“. Тези хора винаги смятат, че нещо или някой друг им е виновен. Те непрекъснато намират странични оправдания за състоянието, в което се намират, без да погледнат в собствения си двор. Заради това вместо да направят нещо, те предпочитат да приемат ролята на жертва и да останат пасивни наблюдатели на собствения си живот.

Ако в последните месеци сте се сблъскали с неуспехи и проблеми, прочетете отново 5-те грешки, посочени от Вася Сарантопулу и помислете дали голяма част от решението не е във ваши ръце.