Нина Александрова
Песните на Алек Кирев те хващат за гърлото. Чуваш ги за първи път, а след това ги пускаш отново, за да се насладиш на мелодията, но и да вникнеш в текста. Той е вокал на алтърнатив рок бандата НЕМО. От 2017 г. се отдава на соловата си кариера. Поводът да го потърсим е участието му във филма на Ясен Григоров – „Пътуване към прошката“.
Спомняте ли си онзи първи вълшебен момент, в който открихте, че искате да се посветите на музиката?
Това, което помня, е какво удоволствие изпитах, когато писах или участвах в писането, насладата от първите авторски песни. И всъщност музиката е основна, но само част от моя живот. През годините съм бил отдаден на много неща… просто музиката винаги е присъствала, но не задължително винаги като “музикант”, а като път на самопознание – доволно много неща научих за себе си през нея.
От днешна гледна точка, какво се промени за вас – в личен и в професионален план?
Ами… сега съм в друг етап на живота си. Това носи след себе си толкова много неща, че самата идея да ги изброя ми се струва огромна като задача 🙂 Можеш ли да обясниш на един млад човек, какво е да си по-голям?.. Искаш ли да го направиш или си просто ОК с това, че просто сте на 2 различни места и в това няма нищо нередно?
Занимавате се и с програмиране. Какво е онова, което прави музиката и математиката близки още открай време?
Да, пиша код, но не съм програмист. Quality Assurance съм, което преведено значи “Специалист по контрол на качеството”. Да, повечето неща могат да се изразят в цифри. Социалните мрежи дори показват, че може да се направи алгоритъм, който да предвиди какво БИ ти допаднало… но това е, да кажем, “база данни”. И тук изникват въпроси… интересите ти, само това ли са?… “Вдъхновението” просто плод на “спомени” ли е?… А спомените ти от кога датират…? И отговорите на тези въпроси са субективни 🙂
Част сте от изключително стойностния филм „Пътуване към прошката“. Разкажете ни за вашия път – дълъг ли е пътят на прошката и на финала променен ли сте?
Да, дори мога да кажа, че участието ми в този филм е едно от основните неща в живота ми. Защо?… ами защото усещам (а и има едно вътрешно знаене), че този филм има стойност и то не само за мен. Изключително съм благодарен за поканата и възможността да участвам. Пътят на прошката може да е и много дълъг, но и много къс. И това зависи от теб самия, а не от някой друг.
Стигаме ли наистина до края на пътя, можем ли наистина да простим? Или е достатъчно и това да се опитваме да го правим – дисциплинирано и редовно?
Вярвам, че стигаме до края на отсечката, но не и до края на пътя. Просто защото не мога да кажа къде е краят му. Винаги можем да простим, въпросът е дали искаме. Ако искаме, ще стане. И дори думата “искаме” е не е прецизна, а по-скоро е въпрос на вземане на решение. Но трябва да стигнеш до дъното на болката в себе си. И пак е въпрос на себепознание. “Дисциплинирано и редовно” малко звучи като задължение 🙂
Каква промяна ви се иска да видите у хората?
Вярвам, че хората дават най-доброто, на което са способни. Такова е, каквото е и аз съм част от това!
Как си представяте света утре, в който искате детето ви да живее?
Вярвам, че ние създаваме света си, той не е нещо отделно от нас. Би било чудесно да предадем на децата си най доброто от това, което сме научили. “Най-доброто” обаче отново е субективна величина.
Песните ви са изключително хубави – и като текст, и като мелодия. Какво ви вдъхновява?
Благодаря! Черпя вдъхновение от мен самия… от опита, живота си. С времето става все по-ясно, че пиша за себе си. Допускам че това може да прозвучи двояко, но е истина 🙂
Въпроси вдъхновени от песните:
С какво е ценна тишината между двама души, които се обичат?
Тишината е “Мир”, “приемане”, “любов”. Това, смятам, описва всичко 🙂
Наистина ли мечтите ни водят към всяка следваща крачка?
Да, смятам че е точно така. Но трябва да се каже, че (според мен) има 2 различни мечти – такива които са породени от вдъхновение, и такива които са породени от социума. Има разлика 🙂
От какво искате да избягате? От какво се страхувате?
С времето става ясно, че такова нещо като “да избягам” не съществува. Желанието го има, но то е само желание, породено от страх… И ето, че отговорът се появи докато пиша…страхувам се от “Страха”. Но бих предпочел да го приема и “разреша” в себе си. С други думи, имам си работа за вършене 😀
Какво е любовта?
Любовта е “Мир”, “Приемане”, “Тишина”, “Хармония”, и т.н.
Тежат ли спомените или са тръмплин към нашето по-добро Аз?
И 2-те са! И колкото по-тежки са, толкова повече имат потенциал да те изстрелят по-нависоко. Но както винаги, всичко зависи от теб… хубавото е, че това с изстрелването, така или иначе, ще стане, но малко по-нататък (това си е мое мнение).
