Защо е важно да изпитваме тъга

Преди две хиляди години Аристотел се питал защо великите по­ети, философи, артисти и политици често имат меланхоличен темпе­рамент. Тези негови размисли се основавали на древното вярване, че човешкото тяло съдържа четири хумора, или течни вещества, всяко от които съответства на различен темперамент: меланхоличен (тъжен), сангвиничен (радостен), холеричен (агресивен) и флегматичен (споко­ен). Смятало се, че относителните количества от тези течности офор­мят нашия характер. Прочутият гръцки лекар Хипократ вярвал, че съвършеният човек представлява хармоничен баланс от четирите. Но повечето от нас клонят към един от тях.

Вдъхновяващата Сюзан Кейн се заема с нелеката задача да обори наложения култ към токсичната позитивност и доказва, че да изпитваш меланхолия или копнеж има съществена роля за запазване на психичното ни здраве. Избрана за книга на месеца от литературния клуб на Опра, книга на годината на Wall Street Journal и бестселър на New York Times, „Горчиво-сладко“ е ценен спътник по пътя на трансформирането на болката и копнежа в градивна сила, която да ни помогне да живеем в хармония със себе си и света.

Позовавайки се на биографиите и възгледите на някои от най-великите мислители и творци в историята, лични истории и научни изследвания, Сюзан се опитва да обясни защо горчиво-сладките състояния могат отключат творческата енергия и да ни помогнат да се свържем по-добре със себе си и хората около нас.

Тази книга е за вас, ако:

• ви е писнало от репликите „Гледай позитивно на нещата“ и „Просто се усмихвай!“;
• някога сте се чудели защо харесвате тъжни песни;
• намирате утеха в дъждовните дни;
• изкуството, филмите, природата и красотата ви разчувстват лесно.

Но също така – тази книга е за вас, ако:

• познавате тийнейджър, който се опитва да намери смисъл в ре­дуващите се полюсни емоции на този период;
• искате да изградите здравословна култура на работното място;
• се опитвате да преживеете травма от скорошна загуба;
• се опитвате да разгърнете своя творчески потенциал;
• и изобщо искате да се справите с негативните емоции.

В противовес на култа към позитивизма, застъпен в редица психологически практики, „Горчиво-сладко“ показва как меланхоличното състояние на ума е тихата сила, която ни помага да надхвърлим личната и колективната си болка. Нещо повече – непризнаването на собствените тъга и копнеж най-често водят до емоционална небрежност, разочарование и агресия.

Кейн базира своята теза на дългогодишни проучвания на творби на художници, писатели и мислители и на традиции на мъдрост­та от целия свят, както и на работата на съвременни психолози, учени и дори изследователи на мениджмънта. Така тя стига до извода, че само чрез осъзнаването на факта, че всички познават или ще изпитат в някакъв момент загуба, меланхолия и копнеж, можем да потърсим път един към друг и да се научим да трансформираме собствената си болка в творческа енергия, свързаност и разбиране.

На достъпен и разбираем език изданието не само разглежда експертните съвети, които може да прочетете или чуете по време на терапия и семинари, но и дава  ценни житейски умения. Механизми, които могат да помогнат на всеки от нас да преминава през трудни периоди, да открие вътрешните си сили и да изгради по-здравословни навици и самосъзнание. Още повече, че в този свят се наблюдават все по-задълбочаващи се обществени разногласия и лично безпокойство.

Ето какво казва Сюзан Кейн: 

„Меланхолията има някакво мистериозно свойство, нещо в самата си същност. Платон го е при­тежавал, а също и Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, както и Чарлз Дарвин, Ейбрахам Линкълн, Мая Анджелоу, Нина Симон, Ленард Коен.

Но какво точно са притежавали?

Години наред проучвам този въпрос и вървя по вековната диря, оставена от художници, писатели, мислители и традиции на мъдрост­та от целия свят. Тя ме отведе до работата на съвременни психолози, учени и дори изследователи на мениджмънта (които са открили някои от най-уникалните силни страни на бизнес лидерите и творците, както и най-добрия начин да бъдат използвани). Стигнах до заключението, че горчиво-сладкото не е просто моментно чувство или събитие, как­то сме склонни да мислим. То е тиха сила, начин на съществуване, историческа традиция – толкова драстично пренебрегвана, колкото и изпълнена с човешки потенциал. То е автентичен и възвисяващ от­говор на проблема да бъдеш жив в един дълбоко сбъркан и в същото време решително красив свят.

Но най-вече горчиво-сладкото ни показва как да реагираме на болката: като я признаем и се опитваме да я превърнем в изкуство, както го правят музикантите, или в изцеление, в иновация или в какво­то и да е друго, което дава храна на душата. Ако не трансформираме тъгата и копнежите си, в крайна сметка можем да се опитаме да ги наложим на другите чрез обиди, доминация и пренебрежение. Но ако разберем, че всички човешки същества познават или ще опознаят за­губата и страданието, можем да се обърнем едни към други“.

Книгата е за меланхолията: склонност към състояния на копнеж, горчивина и тъга; остра осъзнатост за отминаването на времето; чудновато проницателна ра­дост пред красотата на света. Горчиво-сладкото се свързва и с осъ­знаването, че светлината и мракът, раждането и смъртта – горчивото и сладкото, винаги вървят ръка за ръка. Дни на радост, дни на скръб – както казва една арабска поговорка. Трагедията на живота е неиз­менно свързана с неговото великолепие – можете да унищожите една цивилизация и да я създадете отново от нищото, но тази двойственост отново ще се прояви.