Яж, моли се и… не гледай новини

Да, със сигурност звучи странно от устата на дългогодишен журналист, но реших да огранича гледането на новини и да „дозирам“ по-прецизно, когато усетих леките пристъпи на паника. Ясна е причината за моята тревога, предполагам – кадрите с танкове, бомбардирани блокове и налягали по пода в киевското метро мирни хора могат да ограбят съня ви и да превземат съзнанието напълно. Пък те са нужни. И съзнанието, и сънят.

Слава Богу, винаги съм успявала да си дам бързо сметка, когато имам емоционални затруднения – казват, че това отличавало всъщност здравия човек, но дали е така, не знам. Факт е обаче, че след като чух наш известен психолог, когото много уважавам, да обяснява в национален ефир как наистина трябва да „дозираме“ количеството новини по темата Украйна и съответните сценарии за Апокалипсис, аз наистина реших да взема крути мерки.

И точно както специалистът препоръча, реших, макар и мъчително, да се върна в обичайния ми режим на информираност: по-точно, да проследявам новините три пъти на ден. Не повече. И със сигурност не (както свикнах през изминалите дни) едната ми ръка постоянно да е бръкнала „в контакта“ – тоест, да не излизам от информационния поток!

Така, както в момента правят, разбираемо, милиони хора.

Колкото и да изглежда резонно в първия момент обаче, това постоянно високоволтаично общуване с новинарския поток дава бързо своето отражение: постоянна тревога, засилена нервност, нездрава превъзбуденост, обща меланхолия и мрачни предчувствия изобщо не са добра основа за едно адекватно съществуване, нали! И защото съм изкушена от психологическия подход към ситуацията, реших да се заровя в дебели книги от любими автори… За да потвърдя това, което вече всъщност знаех: в ситуации на подобен стрес, който е съвсем реален и се случва под носа ни, трябва наистина да намалим медийното време и количеството информация, което допускаме до себе си. Това не значи, разбира се, да не следим никакви новини, а да успяваме поне за малко да се абстрахираме от напрегнатата обстановка.

Да си даваме „междучасия“ от стреса, в които всъщност да живеем!

Вероятно, предвид ситуацията, ще прозвучи лековато, но вместо да седим със забит във военните и геополитически анализи поглед, далеч по-добре според специалистите би било да предприем повече физическа активност или да се посветим на хобито си в свободното от работа и други задължения време.

Подобни късчета нормалност са изключително важни и всъщност животоспасяващи за индивида – неслучайно в концлагери, в бункери, затвори и прочие накърняващи човешката личност обстоятелства, някои хора са съумявали да опазят психиката си като отглеждат цвете, като се грижат за животинче или просто си набележат конкретни цели (50 лицеви опори всеки ден звучи ли ви достатъчно мотивиращо?)

Както съумяхме (поня някои от нас) да не се зомбираме от потока постоянна информация, свързана основно с Ковид преди време, така е важно и сега ежедневието ни да не бъде пропито от думата „война“. Да, случващото се е наистина ужасно, но няма как да помогнем с паника или с вечно вайкане, нали.

Масови психози

Масовите психози и истерии са също нещо, което просто сме длъжни да подушваме отдалеч! Нали си спомняте как народът се бе юрнал преди 2 години да изкупи цялата налична тоалетна хартия на планетата? Именно. Не че хартията (или оризът, бобът, консервите, сухарите) ще иде зян – рано или късно всички запаси се използват. Но цялата истерия около подобни „омагьосани“ действия на обществото не ни прави услуга, а психическото здраве е далеч по-важно от запасите в килера. Прочетох, апропо, че някои наши сънародници отново са почнали „хранително въоръжаване“. Наистина се моля пак да не атакуваме на юруш магазините…

Повече физическа активност

Освен необходимото намаляване на количеството информация, повече физическа активност, време за хобита и твърдост в лицето на всякакви масови (и консуматорски) истерии, в сегашната обтегната ситуация малките актове на глезене са също препоръчителни – час за масаж, вечер на свещи и любимо ястие са добре дошли, а най-горещият съвет е да прекарваме повече време с близките си! Усещането за сплотеност, любов и уют е сигурно оръжие срещу насажданата вече дни наред световна несигурност, която лесно води до тревога.

И така, след като втори ден успявам да държа в здравословни граници количеството информация, която получавам, а също така и да разхождам по-дълго кучето ми и да практикувам йога, със сигурност вече отбелязвам гол във вратата на световната истерия! А времето, прекарано спокойно със сина ми, е вече сигурна победа над чувството за Апокалипсис.

В крайна сметка, Далай Лама е вероятно прав, изричайки: „Никога не позволявай постъпките на другите да нарушат твоя собствен мир.“