Нина Александрова
Димитър Ангелов навлиза в актьорската кариера още когато е на 11 години. Тогава започва да посещава театралната студия към НЧ „Славянска беседа“. Между 2016 и 2018 е част от Студията на Малин Кръстев към Младежкия театър. Профисионалният му опит включва роли като Рик във „Вечерята“, главна роля в пълнометражен филм на режисьора Валентин Гошев, роли в български сериали, театрален уъркшоп с Галин Стоев и др. Димитър се занимава активно и с озвучаване, като сред по-големите му постижения са главни роли във филми на голям екран и анимационни сериали на Дисни и Pixar, спечелени с кастинг oт Disney Character Voices International (Simba – „The Lion King“ 2019; Buzz Lightyear – „Lightyear“ 2022; Donkey Kong, voiced by Seth Rogen – „Super Mario Bros.“ 2023; etc.), основен глас на няколко рекламни бранда след кастинг (Betano, Kaufland card, Audi, EKO, Saeco). Последното превъплъщение на Димитър Ангелов е Шарлоте фон Малсдорф в „Докато смъртта ме раздели“, продукция на арт сдружението за независимо изкуство SPAM Studios.
Няма как да не ви попитам, след като гледах „Докато смъртта ме раздели“, където говорихте на няколко езика, свирихте на музикален инструмент, пяхте, танцувахте…Кой е Димитър Ангелов? И на какви образование, семейство, хобита и лични интереси се дължат голямата ви ерудираност и талант?
Благодаря за определенията, не знам доколко ги заслужавам, защото в интерес на истината не владея толкова добре нито един от компонентите, които изброихте, но явно след като сме включили от всичко по малко, сме успели да оставим заблуда и за „голямата ерудираност“. По-скоро сме успели, къде повече, къде по-малко, да скрием доста от несъвършенствата.
По отношение на хобита и интереси – имал съм различни през годините, но любовта ми към театър, кино и литература са ми били спасителни островчета откакто се помня. В момента най-малко от всякога обаче знам кой е Димитър Ангелов и какъв точно иска да бъде. Времето е особено, както казва Кристиан Таков, и усещам, че съм в доста флуиден личен и професионален период.
Шарлоте фон Малсдорф противоречива личност ли е или живее в системи, които й налагат да бъде такава?
Шарлоте фон Малдорф, за разлика от мен, има много точно усещане що за същество е. Това и помага да устоява в крайно турбулентни режими и да не изневерява на собственото си светоусещане. Но въпросът ви съвпада и с един от големите въпроси на автора, Дъг Райт, който е включил себе си като един от главните герои. Когато четох пиесата за пръв път, това решение леко ме отблъсна и ми се стори нарцистично, но колкото повече навлизах в материята с всичките си сетива, толкова повече работа вършеше това решение. Защото той задава въпроси, на които сам не може или не иска да отговори. Дъг Райт „има нужда да вярва в нейните истории точно колкото тя си вярва“. Затова и според мен решава това да е ключът на пиесата му – в документалното и на моменти отявлено фикционно „търсене“ на нейния образ и как точно той да бъде съзидан.
Кое беше най-голямото предизвикателство за вас като актьор, за да се въплътите в образа й?
Не съм сигурен дали предизвикателството е било при въплъщението в точно нейния образ. При него имам най-много компоненти, които трябва да съчетавам, но истинското предизвикателство беше в това да пресъздавам различните герои и същевременно да водя историята активно. Във всеки случай голямото усилие беше по време на репетиционния процес, когато често не знаеш как да разпределяш каналите си на внимание и често блокираш, защото можеш много лесно да се изгубиш насред цялата шизофрения. При този тип моноспектакъл се налага често да работиш доста аналитично и логистично върху смяната от персонаж в персонаж, както и върху взаимодействието ти с битовата среда. Моментите, в които успяваш да „се пуснеш“ изцяло, са на много малки сцени по време на голяма част от репетициите, а целият свързан поток идва чак в последните 1-2 дена от репетиционния процес. И тук е много важната роля на режисьора – да те изважда и повежда в правилната посока тук и сега. Смятам, че Надя и Лили бяха чудесни пътеводители по време на целия процес.
Наистина текстът е изключително прецизно дозиран – няма излишна пропаганда. За мен това е много трудно за постигане, но задължително за всеки спектакъл. Предполагам и за вас?
Да, в текста също има съкращения, с които подпомогнахме тази ни начална идея.
Колко време репетирахте?
Никога достатъчно!
Труден ли беше кастингът?
Трябваше да подготвим женски монолог. Аз взех монолога на Карън от „Август в Оклахома“. Той се състоеше по-скоро в импровизационна работа и техники, отколко върху работата върху подготвения материал и смятам, че мина доста добре.
Спектакълът ще се играе и на английски. Разкажете ни малко повече в тази посока?
В някакъв момент ще адаптираме на английски език версията, която в крайна сметка се получи на български по време на репетициите, и ще започна да си причинявам за втори път цялото това индустриално количество текст. Много ми е интересно как ще усещам персонажите, които вече са изградени в главата и сетивата ми, на език, различен от майчиния ми. Идеята е да можем да пътуваме на по-далечни фестивали от балканските, както и да привличаме чуждестранна публика в София.
Как решихте да се отдадете на актьорската професия? Първите ви изяви стартират едва, когато сте на 11 години?
Доста деца сме посещавали театрални студии и изявите на такава възраст не са рядкост. Що се отнася до „отдаването на актьорската професия“, не мисля, че живеем във време и среда, в които можеш да си позволиш да се занимаваш само с това, а и аз съм недипломиран актьор, затова не знам доколко е удачно да ми се нарича професия. Във всеки случай, когато поемам отделни актьорски ангажименти, наистина гледам да си осигуря някакъв заобиколен комфорт, за да мога да си позволя съвестно да потъна в работата.
Как минава един ваш хубав и недотам хубав ден?
Без слънце трудно денят ми може да е хубав. В този смисъл за мен е добре, че лятото се оказа толкова дълго, защото не успях да си почина заради репетиционния период. И не е толкова добре за планетата, уви.
Кои книги са ви помогнали да израснете, да се преоткривате като човек с различни аспекти на личен, социален, обществен живот?
За различните възрасти, различни книги. Като по-малък – „Хари Потър“. В тази поредица има такива дълбочини на определни герои и събития, които те подготвят по-лесно за света на Достоевски след това. И го заявявам абсолютно отговорно. Иначе – „Зеленият път“ на Стивън Кинг, „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков, „Митът за Сизиф“ на Камю, „Бесове“ на Достоевски. Но може би най-актуални в момента усещам някои от работите на Чехов, към които се връщам през няколко седмици.
Коя е ролята, която мечтаете да изиграете? Някои актьори имат фиксирана такава и я преследват с години.
Не знам дали има уважаващ себе си актьор, който да иска да изиграе нещо на всяка цена. Не мисля, че актьорът трябва да си слага роли пиедестали, които да покорява. Колкото и да е клиширано, истината е в търсенето. Както е разбрал и Дъг Райт.
