Нина Александрова
Дори една едничка мисъл не може да ви дойде на ум, без в тялото ви да се случи нещо. Когато мислим, в мозъка ни протича електрохимичен процес. За да се появи една мисъл, определени мозъчни клетки си пращат сигнали съобразно различни модели. Ако това е мисъл, която ви е идвала и друг път, например някой спомен, то моделът вече е използван, и единственото, което правите, е да го повторите. Ако мисълта е чисто нова, тогава изграждате нов модел/клетъчна мрежа в мозъка си. Този модел на свой ред влияе например на отделянето на хормони (като ендорфините) в тялото и автономната (или вегетативна) нервна система. Автономната нервна система пък управлява неща като дишането, големината на зениците, кръвообращението, потенето, изчервяването и така нататък.
Всички важни мисли влияят на тялото ви по някакъв начин. Понякога това си проличава особено ясно. Ако изпитвате страх, устата ви пресъхва, а притокът на кръв в бедрените ви мускули се увеличава, за да можете да избягате. Ако ви минават еротични мисли за касиерката в супермаркета, ще забележите други много явни реакции в тялото си – въпреки че това са просто мисли. Понякога пък, обратно, реакциите са толкова слаби, че са незабележими с просто око. Но винаги ги има.
С други думи, дори само чрез наблюдаване на телесните промени, които настъпват у хората, можем да си изградим добра представа за това, как се чувстват те, какво изпитват и за какво мислят. Ако упражнявате наблюдателните си способности, ще започнете да виждате неща, които по-рано са били твърде дискретни, за да ги забележите.
Но това не е всичко. Не стига, че мислите ни се отразяват върху тялото ни, ами се твърди, че обратното също важи. Това, което правим с тялото си, влияе на умствените ни процеси – дори на чувствата ни. Лесно можете да проверите дали последното твърдение е вярно. Направете така: стиснете челюст, свъсете вежди, вперете поглед в някаква точка пред вас, стойте така десет секунди. Според мнозина учени, когато направите това, много скоро ще почувствате, че започвате да се ядосвате. Защо? Ами, защото това са същите движения, които правите с лицевите си мускули, когато ви изпълни гняв. А чувствата не са само в главата. Също като другите ни мисли, те обитават цялото ни тяло.
Ако активирате мускулите, асоциирани с конкретно чувство, то активирате и преживявате и самото чувство, тоест умствения процес – който на свой ред се отразява на тялото. В този случай, по-конкретно на автономната нервна система. Може би не сте забелязали, но ако сте направили горния тест, пулсът ви се е повишил с 10-15 удара в минута. Възможно е притокът на кръв до дланите ви също да се е увеличил и в такъв случай сега може би усещате, че те са станали по-топли, или дори боцкат. Как е станало това? Правейки описаните мускулни промени, съобщавате на нервната си система, че сте ядосани. И voilà.
Както виждате, работи и в двете посоки. Съвсем логично е, като се замисли човек. Всъщност всичко друго би било доста странно. Като мислим, влияем на тялото си. Като правим нещо с тялото си, влияем на мислите си.
Книгата „Изкуството да четем мисли“ запознава читателя с начините, по които може да долавя чувствата и противоречията в поведението, да открива кой с кого флиртува, кой прикрива мислите си или направо лъже. Заедно с това научаваме и как можем да „контролираме“ другия, да му влияем и да му „предаваме“ нашия начин на мислене. Винаги само за добро – за да го успокоим, за да му внушим кое поведение е по-подходящо за него. Авторът предупреждава, че не става дума за някаква магия или мистика или измама, и блестящо доказва твърдението си. Четенето на мисли се опира на редица психологически несловесни сигнали, на езика на тялото – стойка, промени в изражението, неволни движения, както и, разбира се, на съдържанието на думите ни и на начина ни на изразяване. Всичко това издава как човекът се чувства в момента и какви мисли му минават през главата.
Колкото до използваните методи, читателят научава как се създава рапὸрт, какво е сугестия, как пълноценно да използваме сетивата си, как „да пускаме котва“ и още много други ценни умения. При това съвсем приложими.
Роден през 1971 година, Хенрик Фексеус е популярен шведски менталист и писател, експерт по езика на тялото и невербалната комуникация. Завършил е философия, автор е на 7 книги по практическа психология, преведени на над 30 езика, както и на няколко романа. В съавторство с грандамата на скандинавската криминална литература Камила Лекберг той създава брилянтния трилър „BOX“, постигнал феноменален успех.
