Нина Александрова
Хроничната болка е по-голямо бреме за нашето общество днес, откогато и да било. Седенето по цял ден, изкривяването на стойката, отслабването на мускулите при недостатъчно физическо натоварване – всички тези фактори, които съпътстват съвременния начин на живот, допринасят за зачестяване на травмите. А съвременната медицина невинаги успява да предложи трайно облекчение.
Мускулно-скелетната болка, която влияе върху костите, ставите, мускулите и нервите – засяга повече от 50 процента от възрастното население в САЩ. Проблемите на опорно-двигателния апарат са водещата причина за инвалидност в световен мащаб. И въпреки всички постижения на съвременната медицина това бреме непрекъснато нараства в последните няколко десетилетия.
Пийт Егоскю, световноизвестен физиолог, представя своя революционен метод, който се изразява в набор от сравнително лесни упражнения, с чиято помощ да коригираме изкривената си стойка, да възвърнем силата на мускулите си и да намалим вероятността за травми. Опирайки се на над четиридесетгодишния си опит, авторът на книгата „Без болка“, представя поредица от упражнения за различните части на тялото – от стъпалата, през таза, различните части от гръбнака, чак до китките, придружени от черно-бели илюстрации и схеми.
Болката често се описва като едно от най-загадъчните проклятия в човешкото тяло, за което не липсват предполагаеми лекове. „Разполагаме с лечебни отвари, които уж лекуват като с магическа пръчка, блестяща технология и въображаеми диагнози. Разработихме болкоуспокояващи, които са толкова силни и пристрастяващи, че предизвикаха една от най-тежките кризи със злоупотреба с лекарства в историята. И въпреки това проблемът продължава. Болката продължава да ограничава – дори да съсипва – милиони животи. Защо? Това, което знам, е следното: постигнали сме твърде малко в разбирането, предотвратяването и лекуването на болката“, убеден е Пийт Егоскю.
Проблемът с нея продължава и досега, тъй като съвременната ни среда и постиженията на днешната медицина не са насочени към единственото нещо, което може да я спре – нейния източник. „Смехотворно е, но това, което научих през моите четири десетилетия работа с хора с различна степен на болка като вас, е, че решението на този сложен проблемът е прост. Самите вие“, смята специалистът. И обяснява: „Самите вие имате силата да преодолеете болката, ако спрете да се страхувате от нея и се научите да я разбирате. По този начин ще се научите да се доверявате на себе си и да поемете отново контрола по своя път“.
Как изобщо попаднахме в тази досадна бъркотия? Триадата на съвременното общество
Когато погледнем днешното общество и го сравним с това преди половин век, виждамe ключови разлики, които подхранват епидемията от болка.
Живеем в страх. Днешната съвременна култура ни е дала много страхотни неща (обичам да играя на телефона си като всички останали), но има непредвидени последици от живота в този свръхбърз свят. Много от нас са лишени от вяра в способността на телата ни да се възстановяват.
Вероятно си спомняте, че когато сте били деца, след като сте си удряли коляното, родителите или треньорът са казвали: „Изтупай го, раздвижи го и всичко ще бъде наред“. Това не е било просто проява на твърдост при грижите за вас. Това е било подсъзнателно разбиране, че тялото има забележителната способност да се лекува само. Като деца гледахме на болката от удареното ни коляно като на послание, че тялото ни все още се лекува.
Но нещо се случва, когато пораснем – нещо, което променя вроденото ни разбиране за целта на болката. Започваме да се страхуваме от нея, да я разглеждаме като проблем, който трябва да решим, а не като на послание, което трябва да разберем. Проблемът изисква решение – хапче, процедура, експерт – за да изчезне.
В крайна сметка това ни вреди.
Вече ни липсват самоувереността и емоционалният капацитет да дадем възможност на собствените си тела да ни помогнат. Ставаме предпазливи към обкръжението си, боим се да рискуваме и когато нещо ни боли, не можем интуитивно да разберем как да се справим. Загубили сме детската интуиция да гледаме на болката като на послание. Вместо това бързаме да се втурнем в най-лошия сценарий – да търсим решението извън себе си – хапчета, процедури и експерти. Трябва отново да си възвърнем тази интуитивна вяра в себе си, ако искаме да постигнем успех в нашата битка срещу болката.
