Нина Александрова
Има една част от живота ни, която сме готови да споделим. Но има неща, които чувстваме или правим, които крием и предпочитаме да не се знаят – било то от срам, свенливост или гордост. Това споделя испанският режисьор на филма „Истории, които не са за разказване“ Сеск Гай. И веднага добавя, че те са му най-интересни в творческия процес: „Почти винаги, когато съм създавал филми, прекарвам време, за да открия тази част, която крием“.
В „Истории, които не са за разказване“ конкретно това е онова, от които ни е срам или са теми табу. Или просто ни карат да се чувстваме глупаво. Филмът разказва пет комични сюжета, кръстосани по случайност, всички – фокусирани върху емоциите на главните герои. Някои от хората бъркат реалността с желанието, други лъжат повече, отколкото говорят. Историите, които не са за разказване, съдържат ситуации на публично унижение, неизповядани тайни, социални предразсъдъци, изневери, ревност и сплетни. Преживявания, с които всеки от нас би могъл да се идентифицира. Сеск Гай този път е създал напоена със съчувствие ода за неспособността на хората да управляват собствените си емоции.
Авторът на „Сантиментално“ („Съседите отгоре“), „Труман“, „Пистолет във всяка ръка“, „Нико и Дани“ и много други признава, че последният му филм е сбор от истории, които вече е измислил преди да му хрумне идеята да ги обедини, някои от тях са писани преди време, а за първата мислел да я направи като самостоятелен филм. „Във всяка история има нещо, което съм преживял или са ми разказвали, нещо, което съм си доизмислил също. Не знам откъде ги вадя тези неща, по-скоро се настаняват в мен и подсъзнателно в даден момент започват да излизат“, не крие Сеск Гай.
„Съседите отгоре“ – българският театрален прочит на Сеск Гай
Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Емил Марков и Иван Бърнев влизат в бурни отношения по съседски в комедията „Съседите отгоре“ (Sentimental). Адаптацията на едноименния испански филм от Гай дебютира на българската театрална сцена през режисьорския поглед на Емил Марков и се играе с огромен успех.
Сюжетът ни пренася в дома на Ана и Хулио (Силвия Петкова и Иван Бърнев), които са заедно от години. Времето и рутината обаче са ги отдалечили видимо необратимо. Докато не се нанасят в нов апартамент… Апартамент, в който постоянно се чуват викове и стонове от горния етаж. Може би от ревност, може би от завист и копнеж за по-пикантен живот, но тези звуци се превръщат в обект на постоянни спорове между Ана и Хулио. Без да предупреди съпруга си, Ана кани съседите отгоре (Лилия Маравиля и Емил Марков) на гости. Вечерта се превръща в комичен сблъсък между сексуалната разкрепостеност на съседите отгоре и стандартния начин на общуване и живот на Хулио и Ана. Избухва емоционална буря от взаимни обвинения, в която излизат наяве скрити недоволства и потиснати желания. А едно неприлично предложение взривява всичко.
Сеск Гай пише сценария вдъхновен от шумната си съседка от горния етаж. Подобно на своите герои, той и съпругата му също влизат в редица спорове, докато обсъждат какво се случва в апартамента над тях. „Без съмнение, едно от най-големите, най-амбициозни приключения, които всеки от нас може да преживее, е животът в двойка. Това е и голямото предизвикателство, изпълнено с премеждия, където конфликтите стават рутина, а извинението след нанесената рана често липсва“, споделя испанският режисьор. И допълва, че с радост би гледал спектакъла в София.
Гай вярва, че всеки филм и пиеса зависят от актьорите: „Това е процес на колаборация. Избирам актьори, които смятам, че са подходящи за съответните персонажи, репетициите са любимата ми част от целия процес по заснемането“.
Сеск мисли, че е еднакво трудно и да се разсмеят хората, и да се разплачат, но в крайна сметка всички плачем поради еднакви причини, докато смехът е с отличителни характеристики – различен е във всички култури и народи. Според него драмата е по-универсална и по-лесна за правене: „Като режисьор никога не съм искал да карам хората да плачат, осъзнавам, че за да ги разсмееш, се изискват сериозни усилия, трудно е“.
Относно сексуалната тема, която присъства в немалко негови филми, Гай твърди, че тя генерира много неща – и хумор, и неудобство, и свенливост, и срам, предизвиква много емоции. „Сексът няма да стане по-лесен за споделяне, тъй като е свързан с нашия интимен свят, с това как се чувстваме отвътре“, смята Сеск Гай.
Думите му са много различни от това, което е представено във финландския филм „Четирима непораснали възрастни“. Защо и как – четете ТУК.
