Разноликият разказвач Рафик Шами

Рафик Шами е роден на 23 юни 1946 година в Дамаск. Прекарва първите 25 години от живота в любимата столица, но в началото на 70-те години на ХХ век е принуден да напусне града, бягайки от режима на Асад в Сирия. След кратко скиталчество се установява в Германия, където живее и днес. Прави първите си стъпки в литературата на арабски език, а в емиграция започва да пише на немски и става един от най-четените и превеждани немскоезични писатели. Автор е на книги за деца, на литературни и публицистични есета, разкази, романи, два от които – „Тъмната страна на любовта“ и „Тайната на калиграфа“, са преведени на близо 30 езика. Огромната си популярност Шами дължи и на изявите си като устен разказвач. Отличен е с множество литературни награди – над 30, в Германия, Австрия, Швейцария, Нидерландия, САЩ, с голямата награда на германската Академия за детска и юношеска литература, на Съюза на германските журналисти „Златен ред“ и др.

Рафик е син на хлебар, израства в семейство на християнски араби. Учи в йезуитско манастирско училище в Ливан и следва химия в университета на Дамаск. През 1965 г. започва да пише проза на арабски. През 1971 г. Шами се преселва в Германия. Подължава следването си по химия в Хайделбергския университет и през 1979 г. завършва с докторска степен. Издържа се като общ работник във фабрики, магазини, ресторанти и по строежи. Публикува многобройни тестове в списания и антологии – отначало на арабски, а след 1977 г. и на немски език.

През 1978 г. излиза пърата му книга „Други приказки“ на немски. През 1980 г. става съосновател на литературната група „Южен вятър“ и на „Дружество за полинационална литература и изкуство“. След 1982 г. Рафик Шами живее със семейството си в град Кирххаймболанден, провинция Рейнланд-Пфалц, като писател на свободна практика. От 1980 до 1985 г. е съиздател и автор на поредицата „Литература на южния вятър“.

Издадени в България са две негови книги. В „София или Началото на всички истории“ привлекателната София се влюбва в чаровния Карим, но връзката им е невъзможна – тя е християнка, той – мюсюлманин, пътищата им се разделят. Когато обаче Карим е несправедливо обвинен в убийство, тя го спасява, а той обещава дори с риск за живота си да й помогне, ако някой ден и тя изпадне в беда. Години по-късно, Салман, единственият син на София, преследван по политически причини, намира убежище в Германия. Там среща италианката Стела и двамата заживяват в Рим. Салман изгражда солидна търговска фирма и като преуспял бизнесмен успява да се впише в западноевропейското общество. Но носталгията го измъчва. Примамен от провъзгласената амнистия за политически емигранти, Салман се връща в родния Дамаск, без да подозира, че му се готви капан. През какви премеждия трябва да мине и как се измъква от него – за всичко това Рафик Шами разказва с шеметното темпо на първокласен шпионски трилър.

Не само ориенталската поетичност буди възхищение в този великолепен роман – той се чете като репортаж от едно пътуване, простиращо се от следвоенните години в Сирия до началото на Арабската пролет. Чрез главния герой Салман, който попада в полезрението на тайните служби и изпитва на гърба си цялото насилие на корумпираната сирийска диктатура, книгата оглежда внимателно процесите в сирийското общество и хвърля светлина върху причините за днешните сътресения в него. „Ако Рафик Шами не съществуваше, трябваше да го измислят“, пише в-к „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. А сладкодумието на автора се усеща направо физически – като езиков деликатес.

„Жената, която продаде мъжа си на битака“ е уникална книга, която представя деството на Рафик Шами и показва какво го е вдъхновило да тръгне по пътя на разказвача. Той отвежда читателя в Дамаск на своето детство и юношество, в християнския квартал на града. Чрез забавни истории и поетични екскурси авторът разказва как хората, културата, традициите на неговата родина са пробудили собствения му талант и са го направили разказвач. Спомените му оживяват в безброй картини и звуци, с тихия глас на деството му, който го връща в отминали времена и изгубени райски места. Автобиографичното в тази книга би могло да се разглежда като основа на килим, в който писателят вплита орнаментите на своя опит, както и размислите си за значението на приказката, за устното разказваческо изкуство, за днешното редуциране на езика, възпрепястващо пълноценното общуване между хората и способността им да слушат, да се удивляват, да се радват.