Радина Велчева от „Искам бебе“: Не само стресът е причина за репродуктивните проблеми

Усещането, съзнанието, че си готов и искаш с цялото си сърце да станеш родител, е неописуемо. Няма как да бъде обяснено, рамкирано, изчислено. Магия като никоя друга.

От този миг до появата на двете чертички на теста за бременност, уви, пътят невинаги е лесен и бърз. Понякога той се превръща в тест за издръжливост на психиката и сплотеността на двойката.

Допреди две десетилетия над семействата с репродуктивни проблеми тегнеше невидима тегоба и за тях се говореше под сурдинка и със съжаление. Към настоящия момент официалната статистика сочи, че те са над 150 000. За съжаление, бройката им е по-висока, но много хора не искат и не влизат в каквито и да е регистри и бази данни. Други предпочитат да не го официализират и замитат проблема под килима на нещастието си.

Най-важното е, че тази тема вече е на масата. Имаме достатъчно информация, специалисти и мрежи за подкрепа. Приемаме и подкрепяме двойките, които срещат трудности да станат родители. Как се случи тази трансформация? Нейното име е Радина Велчева. В обществото тя е позната като създател и двигател на фондация „Искам бебе“. За десетки хиляди семейства в България е ангел. Този непознат пратеник на доброто и надеждата, благодарение на който са сбъднали най-съкровената си житейска мечта. Човекът, който превръща съжалението в съпричастност и болката в сила. Самата тя – дръзка, слънчева, смела, вярваща, позитивна до безобразие, майка на две невероятни деца. Осиновени. Прекрасни, умни, знаещи истината, благословени да бъдат нейните син и дъщеря.

С Радина човек се чувства не просто разбран и приет. Чувства се сигурно, уютно, спокойно. Дори ситуацията никак да не го предполага. Радина е приятел за дълъг път. И стръмен. Какъвто понякога се оказва най-важният в живота ни – този към нашите деца. За грижата към репродуктивното здраве, съпричастността, силата, надеждата, за мечтата за бебе, ОЩЕ от Радина Велчева:

Ради, ти си основател, душа, майка, сърце, мотор на „Искам бебе“. Успя да превърнеш една неправителствена организация в институция и синоним на надеждата. Как те кара да се чувстваш тази мисъл?

Тази година ставаме на 15 години и това няма как да е дело на един или двама души, защото „Искам бебе“ е завихряне на добрата енергия и превръщането ѝ в надежда и смисъл. „Искам бебе“ е труд на много хора, които до ден днешен отделят от личното си време, средства и емоции, за да бъдат до хората с репродуктивни проблеми!

В този смисъл, колко надежда е нужна, когато искаме бебе?

Докато искаме бебе е необходима страшно много надежда, но когато мечтаната рожба стане реалност, е нужно още повече вяра и обич, за да расте детето в една здрава емоционална среда. Понякога само надежда не стига. Минала съм през този тежък път на очакване и знам, че трябва да сме много упорити и постоянни в усилията да се намери причината за безплодието.

Важно е и друго – да умеем да кажем „стоп“ понякога. Да огледаме и слушаме емоциите си, да хванем ръката на любимия човек и да се опитаме да се разберем един друг. Пътят към детето може да бъде изтощаващ и дълъг, но когато насочим мислите си към родителството, а не към „дете на всяка цена“, точно тогава се случва. Чудото на живота! Децата имат уникалната способност да чуват и чувстват нашите мисли, така че – подгответе се за тяхната реалност!

Преди години стигмата върху семействата с репродуктивни проблеми беше наистина сериозна. Днес отношението към тях е съвсем различно, на другия полюс – на съпричастността и подкрепата. Колко трудна бе тази промяна?

Промяната винаги идва отвътре навън, т.е. тя дойде от нас самите, от силата на духа да изкрещи силно „Искам бебе“ – без задръжки, срам и страх. Промяната не идва от институциите, а от хората, които имат смелостта да правят малките крачки – въпреки стигмите и неприемането, въпреки онова прословуто „е, точно това не може да стане!“. Днес, 15 години по-късно, съм още по-уверена, че винаги можеш да спечелиш битката с администрацията, ако си честен, последователен, упорит и вярваш в каузата си. Независимо за какво става въпрос. Да, пречки винаги има, но в преодоляването им можеш да откриеш нови партньорства. Никога няма нищо случайно в пътя ни към създаването на по-добър свят за семействата и децата ни. Имала съм случаи, в които най-големите „уж врагове“ ти подават ръка в трудните моменти и след това продължаваме да търсим нови и нови пътища.

За съжаление с напредването на медицината, напредват и пречките пред това да станем родители по естествен път в днешно време. Все повече млади семейства, макар да имат идеални здравни показатели, дълго време опитват без успех да имат свое дете. Лекарите са единодушни, че за това е виновен стресът. И все пак – какво да правим тогава?

Да, така е, но не можем да търсим причината за не-случването на желаното бебе само в стреса, който ни създава средата. За мен лично един от основните проблеми пред днешните млади хора е „сингъл“ – философията, която често е издигната в култ – да живееш сам, да пътуваш сам, да те е страх от това да носиш отговорност за нещо/някой друг, да общуваш преди всичко през екрана, да трупаш вещи сам, желанието да упражняваш тотален контрол върху всичко.

„Внимавай да не забременееш в университета“ все още е родителско пожелание към децата им. А кога да забременееш, ако не на 23-25 години? – питам аз и не се притеснявам да бъда обвинена в назидателен тон. Образованието и кариерата са ключови за успеха в съвременния свят, но съм постоянен свидетел на това, как все по-успели хора, в разгара на живота си – около 45 години,  се оглеждат в себе си и изпитват неописуема мъка от самотата си.

Данните сочат, че българката все по-късно се решава да стане майка. Възрастта ли е една от основите предпоставки за трудното зачеване? До колко години бихме могли да сме относително спокойни за репродуктивните си възможности, без да се подлагаме на редица изследвания и прегледи?

Според нашите медицински специалисти, е особено необходимо да направим съвсем прости медицински изследвания за репродуктивния си статус още преди да се навършат 20 години. Да не говорим за това, че дори в пубертета вече има редица изменения, които забелязваме при нашите деца. За жената е необходимо да си направи – възможно най-рано, около 20 годишна възраст – оценка на яйчниковия резерв, а при мъжете – обикновена спермограма. Отбелязвам изрично, че тези изследвания е добре да бъдат направени в специализирани центрове, за да можете да получите обратна връзка от специалист. А иначе, статистиката сочи, че ако искате бебе и сте под 35 години, шансът да станете майка е огромен.

Пандемията промени ли по някакъв начин тенденциите в репродуктивното здраве – обърнаха ли се повече хора към мечтата си да имат дете точно сега, или напротив?

По време на пандемията имахме няколко кризисни момента, защото процесите в асистираната репродукция са свързани помежду си – понякога може да отнеме година, дори две. Спирането на този процес може да върне нещата в точка нула. Имам предвид, че извършването на ин витро процедурата е последната стъпка от процеса. Преди това се налагат изследвания, продължително лечение, операции, пак изследвания. Именно затова настояхме през април 2020 година да не се спират ин витро процедурите, а да се засили медицинския контрол! Объркването беше за кратко.

Медицинските центрове по асистирана репродукция създадоха перфектна организация, за да няма лутане и страх, заради пандемията. През 2021-ва година отчитаме даже значителен ръст в извършените ин витро процедури. За нас това е огромна радост, защото, въпреки намаляващия брой раждания през годините, ние в „Искам бебе“ отчитаме огромен интерес на младите хора към каузата. Само за година и половина проведохме съвместни дарителски инициативи с младежите от Ротаракт клубовете в цялата страна. Към днешна дата продължаваме с онлайн лекции и срещи на живо с активни младежи от цялата страна и мисля, че крачка по крачка, бавно, но с грижа и отношение, можем и променяме тенденциите!

В последните години усилено се работи върху развитието на здравния туризъм. Казано откровено, доста българи решават да потърсят решение на репродуктивните си проблеми в съседни държави, не у нас. Цената и условията ли са единствената предпоставка? Какъв е твоят поглед върху това?

Това е така и не виждам нищо притеснително в развиването на здравния туризъм. Има много българи, живеещи в чужбина, които търсят връзка с нас и се доверяват на българските ин витро специалисти. Има и обратна тенденция – да се търси помощ в съседни, както и в други европейски държави. За мен лично е важно пациентите да имат право на избор и да се възползват от това по най-добрия възможен за тях начин.

Войната в Украйна притесни доста български двойки, които се насочват натам, заради възможността да бъде извършена процедура по сурогатно майчинство, тъй като в България е забранено все още. Иначе да – цените за извършване на асистирана репродукция в съседните ни държави са почти същите като у нас, но пациентите трябва да се самофинансират, тъй като средствата, които се отпускат от държавата и общинските фондове, могат да бъдат ползвани само на територията на България.

Колко важна е психологическата подкрепа за двойките, които изпитват затруднение да станат родители? Има ли значение дали жената или мъжът имат съответен здравен проблем?

През 2008-ма година, когато за пръв път заговорихме за психологическа подкрепа по време на ин витро процедурите, не веднъж се сблъсквахме с упреците: „Но ние не сме болни, защо трябва да ходим на психолог?“ Всъщност, оказа се, че хората се притесняваха да признаят дори пред себе си, че имат някакъв проблем. До ден днешен в ушите ми ехтят думи, които чувах зад гърба си (и не само аз): „Тази е ялова, не става…“ Но да се свиеш в дълбоката дупка на страха и мъката, не решава проблемите ти!

Говорете, споделяйте, дайте път на емоциите и сълзите си! Никой не е виновен! Ще се справим заедно – в защитена среда и с професионална помощ! Това е апелът на нашите психолози към двойките с репродуктивни проблеми. Знаете ли, че от над 1200 души, преминали през групите за психологическа подкрепа на „Искам бебе“ за 12 години, над 90% са вече родители – било то чрез спонтанно забременяване, ин витро процедура или осиновяване.

Родителството е емоция за споделяне! Няма нищо срамно в това да потърсим помощ, ако не се случва желаното бебе. Напротив – трябва да се гордеете с факта, че искате да дарите любов и грижа.

Колко дълъг, емоционално и психически, е пътят от „Искам бебе“ до „Ще си имаме бебе“?

Понякога дори и една година може да се окаже ужасно дълъг път, ако детето е бленувано, мечтано. Желанието за дете отключва най-висшите ти чувства и емоции – ставаш по-добър, молиш се, страдаш с болката на друг човек, спираш да храниш своето его и сърцето ти започва да тупти с пулса на новия живот. Ако не се случва бебето в един такъв момент, жената започва да изписва нечовешка мъка.

Така че пътят може да е една година, но ти се струва, че си в безпътица! При мен лично, моята „бременност“ продължи 16 години. В това време направих няколко процедури ин витро, открих най-добрите си“Искам бебе“, подготвях тялото и съществуването си като майка. И когато осиновихме двете си деца, вече бях готова да дам всичко най-добро от себе си!

Какво още искаш за семействата с репродуктивни проблеми в България? Как още държавата и обществото ни могат да бъдат в услуга и полза?

Необходима е особена грижа за двойките, които се нуждаят от донорски репродуктивен материал, за да заченат и родят своето желано детенце. Намалява възрастовата граница на жените, които се нуждаят от донорска яйцеклетка, за да забременеят. Държавният фонд ин витро не покрива финансово ин витро процедурите с донорска яйцеклетка и ние на този етап сме единствената организация, която на национално ниво се занимава с фондонабиране за донорски ин витро процедури.

Това е много трудно и понякога непосилно за нас самите като доброволци, защото набираме средства само от наши благотворителни инициативи, както и чрез различни кампании от корпоративни и частни дарители. А реално хората, които имат нужда от помощ, са много. Една донорска ин витро процедура е между 8000 – 10 000 лева. Хората се обръщат непрекъснато към нас за финансова помощ и искаме да сме максимално полезни и съпричастни с тяхната болка.

Не на последно място, искам да има навременна профилактика за младите хора – за да не се стига до проблема „безплодие“, или той да се открие от специалистите навреме. Искам младите хора да гледат на родителството като на най-великото превъплъщение на живота, а не като товар и пречка за развитието им – това е нещо, което моето поколение им дължи!