in

ЛюбовЛюбов

Радина Велчева от „Искам бебе“: Не само стресът е причина за репродуктивните проблеми

Искам бебе

Усещането, съзнанието, че си готов и искаш с цялото си сърце да станеш родител, е неописуемо. Няма как да бъде обяснено, рамкирано, изчислено. Магия като никоя друга.

От този миг до появата на двете чертички на теста за бременност, уви, пътят невинаги е лесен и бърз. Понякога той се превръща в тест за издръжливост на психиката и сплотеността на двойката.

Допреди две десетилетия над семействата с репродуктивни проблеми тегнеше невидима тегоба и за тях се говореше под сурдинка и със съжаление. Към настоящия момент официалната статистика сочи, че те са над 150 000. За съжаление, бройката им е по-висока, но много хора не искат и не влизат в каквито и да е регистри и бази данни. Други предпочитат да не го официализират и замитат проблема под килима на нещастието си.

Най-важното е, че тази тема вече е на масата. Имаме достатъчно информация, специалисти и мрежи за подкрепа. Приемаме и подкрепяме двойките, които срещат трудности да станат родители. Как се случи тази трансформация? Нейното име е Радина Велчева. В обществото тя е позната като създател и двигател на фондация „Искам бебе“. За десетки хиляди семейства в България е ангел. Този непознат пратеник на доброто и надеждата, благодарение на който са сбъднали най-съкровената си житейска мечта. Човекът, който превръща съжалението в съпричастност и болката в сила. Самата тя – дръзка, слънчева, смела, вярваща, позитивна до безобразие, майка на две невероятни деца. Осиновени. Прекрасни, умни, знаещи истината, благословени да бъдат нейните син и дъщеря.

С Радина човек се чувства не просто разбран и приет. Чувства се сигурно, уютно, спокойно. Дори ситуацията никак да не го предполага. Радина е приятел за дълъг път. И стръмен. Какъвто понякога се оказва най-важният в живота ни – този към нашите деца. За грижата към репродуктивното здраве, съпричастността, силата, надеждата, за мечтата за бебе, ОЩЕ от Радина Велчева:

Ради, ти си основател, душа, майка, сърце, мотор на „Искам бебе“. Успя да превърнеш една неправителствена организация в институция и синоним на надеждата. Как те кара да се чувстваш тази мисъл?

Тази година ставаме на 15 години и това няма как да е дело на един или двама души, защото „Искам бебе“ е завихряне на добрата енергия и превръщането ѝ в надежда и смисъл. „Искам бебе“ е труд на много хора, които до ден днешен отделят от личното си време, средства и емоции, за да бъдат до хората с репродуктивни проблеми!

В този смисъл, колко надежда е нужна, когато искаме бебе?

Докато искаме бебе е необходима страшно много надежда, но когато мечтаната рожба стане реалност, е нужно още повече вяра и обич, за да расте детето в една здрава емоционална среда. Понякога само надежда не стига. Минала съм през този тежък път на очакване и знам, че трябва да сме много упорити и постоянни в усилията да се намери причината за безплодието.

Важно е и друго – да умеем да кажем „стоп“ понякога. Да огледаме и слушаме емоциите си, да хванем ръката на любимия човек и да се опитаме да се разберем един друг. Пътят към детето може да бъде изтощаващ и дълъг, но когато насочим мислите си към родителството, а не към „дете на всяка цена“, точно тогава се случва. Чудото на живота! Децата имат уникалната способност да чуват и чувстват нашите мисли, така че – подгответе се за тяхната реалност!

Преди години стигмата върху семействата с репродуктивни проблеми беше наистина сериозна. Днес отношението към тях е съвсем различно, на другия полюс – на съпричастността и подкрепата. Колко трудна бе тази промяна?

Промяната винаги идва отвътре навън, т.е. тя дойде от нас самите, от силата на духа да изкрещи силно „Искам бебе“ – без задръжки, срам и страх. Промяната не идва от институциите, а от хората, които имат смелостта да правят малките крачки – въпреки стигмите и неприемането, въпреки онова прословуто „е, точно това не може да стане!“. Днес, 15 години по-късно, съм още по-уверена, че винаги можеш да спечелиш битката с администрацията, ако си честен, последователен, упорит и вярваш в каузата си. Независимо за какво става въпрос. Да, пречки винаги има, но в преодоляването им можеш да откриеш нови партньорства. Никога няма нищо случайно в пътя ни към създаването на по-добър свят за семействата и децата ни. Имала съм случаи, в които най-големите „уж врагове“ ти подават ръка в трудните моменти и след това продължаваме да търсим нови и нови пътища.

За съжаление с напредването на медицината, напредват и пречките пред това да станем родители по естествен път в днешно време. Все повече млади семейства, макар да имат идеални здравни показатели, дълго време опитват без успех да имат свое дете. Лекарите са единодушни, че за това е виновен стресът. И все пак – какво да правим тогава?

Да, така е, но не можем да търсим причината за не-случването на желаното бебе само в стреса, който ни създава средата. За мен лично един от основните проблеми пред днешните млади хора е „сингъл“ – философията, която често е издигната в култ – да живееш сам, да пътуваш сам, да те е страх от това да носиш отговорност за нещо/някой друг, да общуваш преди всичко през екрана, да трупаш вещи сам, желанието да упражняваш тотален контрол върху всичко.

„Внимавай да не забременееш в университета“ все още е родителско пожелание към децата им. А кога да забременееш, ако не на 23-25 години? – питам аз и не се притеснявам да бъда обвинена в назидателен тон. Образованието и кариерата са ключови за успеха в съвременния свят, но съм постоянен свидетел на това, как все по-успели хора, в разгара на живота си – около 45 години,  се оглеждат в себе си и изпитват неописуема мъка от самотата си.

Данните сочат, че българката все по-късно се решава да стане майка. Възрастта ли е една от основите предпоставки за трудното зачеване? До колко години бихме могли да сме относително спокойни за репродуктивните си възможности, без да се подлагаме на редица изследвания и прегледи?

Според нашите медицински специалисти, е особено необходимо да направим съвсем прости медицински изследвания за репродуктивния си статус още преди да се навършат 20 години. Да не говорим за това, че дори в пубертета вече има редица изменения, които забелязваме при нашите деца. За жената е необходимо да си направи – възможно най-рано, около 20 годишна възраст – оценка на яйчниковия резерв, а при мъжете – обикновена спермограма. Отбелязвам изрично, че тези изследвания е добре да бъдат направени в специализирани центрове, за да можете да получите обратна връзка от специалист. А иначе, статистиката сочи, че ако искате бебе и сте под 35 години, шансът да станете майка е огромен.

Пандемията промени ли по някакъв начин тенденциите в репродуктивното здраве – обърнаха ли се повече хора към мечтата си да имат дете точно сега, или напротив?

По време на пандемията имахме няколко кризисни момента, защото процесите в асистираната репродукция са свързани помежду си – понякога може да отнеме година, дори две. Спирането на този процес може да върне нещата в точка нула. Имам предвид, че извършването на ин витро процедурата е последната стъпка от процеса. Преди това се налагат изследвания, продължително лечение, операции, пак изследвания. Именно затова настояхме през април 2020 година да не се спират ин витро процедурите, а да се засили медицинския контрол! Объркването беше за кратко.

Медицинските центрове по асистирана репродукция създадоха перфектна организация, за да няма лутане и страх, заради пандемията. През 2021-ва година отчитаме даже значителен ръст в извършените ин витро процедури. За нас това е огромна радост, защото, въпреки намаляващия брой раждания през годините, ние в „Искам бебе“ отчитаме огромен интерес на младите хора към каузата. Само за година и половина проведохме съвместни дарителски инициативи с младежите от Ротаракт клубовете в цялата страна. Към днешна дата продължаваме с онлайн лекции и срещи на живо с активни младежи от цялата страна и мисля, че крачка по крачка, бавно, но с грижа и отношение, можем и променяме тенденциите!

В последните години усилено се работи върху развитието на здравния туризъм. Казано откровено, доста българи решават да потърсят решение на репродуктивните си проблеми в съседни държави, не у нас. Цената и условията ли са единствената предпоставка? Какъв е твоят поглед върху това?

Това е така и не виждам нищо притеснително в развиването на здравния туризъм. Има много българи, живеещи в чужбина, които търсят връзка с нас и се доверяват на българските ин витро специалисти. Има и обратна тенденция – да се търси помощ в съседни, както и в други европейски държави. За мен лично е важно пациентите да имат право на избор и да се възползват от това по най-добрия възможен за тях начин.

Войната в Украйна притесни доста български двойки, които се насочват натам, заради възможността да бъде извършена процедура по сурогатно майчинство, тъй като в България е забранено все още. Иначе да – цените за извършване на асистирана репродукция в съседните ни държави са почти същите като у нас, но пациентите трябва да се самофинансират, тъй като средствата, които се отпускат от държавата и общинските фондове, могат да бъдат ползвани само на територията на България.

Колко важна е психологическата подкрепа за двойките, които изпитват затруднение да станат родители? Има ли значение дали жената или мъжът имат съответен здравен проблем?

През 2008-ма година, когато за пръв път заговорихме за психологическа подкрепа по време на ин витро процедурите, не веднъж се сблъсквахме с упреците: „Но ние не сме болни, защо трябва да ходим на психолог?“ Всъщност, оказа се, че хората се притесняваха да признаят дори пред себе си, че имат някакъв проблем. До ден днешен в ушите ми ехтят думи, които чувах зад гърба си (и не само аз): „Тази е ялова, не става…“ Но да се свиеш в дълбоката дупка на страха и мъката, не решава проблемите ти!

Говорете, споделяйте, дайте път на емоциите и сълзите си! Никой не е виновен! Ще се справим заедно – в защитена среда и с професионална помощ! Това е апелът на нашите психолози към двойките с репродуктивни проблеми. Знаете ли, че от над 1200 души, преминали през групите за психологическа подкрепа на „Искам бебе“ за 12 години, над 90% са вече родители – било то чрез спонтанно забременяване, ин витро процедура или осиновяване.

Родителството е емоция за споделяне! Няма нищо срамно в това да потърсим помощ, ако не се случва желаното бебе. Напротив – трябва да се гордеете с факта, че искате да дарите любов и грижа.

Колко дълъг, емоционално и психически, е пътят от „Искам бебе“ до „Ще си имаме бебе“?

Понякога дори и една година може да се окаже ужасно дълъг път, ако детето е бленувано, мечтано. Желанието за дете отключва най-висшите ти чувства и емоции – ставаш по-добър, молиш се, страдаш с болката на друг човек, спираш да храниш своето его и сърцето ти започва да тупти с пулса на новия живот. Ако не се случва бебето в един такъв момент, жената започва да изписва нечовешка мъка.

Така че пътят може да е една година, но ти се струва, че си в безпътица! При мен лично, моята „бременност“ продължи 16 години. В това време направих няколко процедури ин витро, открих най-добрите си“Искам бебе“, подготвях тялото и съществуването си като майка. И когато осиновихме двете си деца, вече бях готова да дам всичко най-добро от себе си!

Какво още искаш за семействата с репродуктивни проблеми в България? Как още държавата и обществото ни могат да бъдат в услуга и полза?

Необходима е особена грижа за двойките, които се нуждаят от донорски репродуктивен материал, за да заченат и родят своето желано детенце. Намалява възрастовата граница на жените, които се нуждаят от донорска яйцеклетка, за да забременеят. Държавният фонд ин витро не покрива финансово ин витро процедурите с донорска яйцеклетка и ние на този етап сме единствената организация, която на национално ниво се занимава с фондонабиране за донорски ин витро процедури.

Това е много трудно и понякога непосилно за нас самите като доброволци, защото набираме средства само от наши благотворителни инициативи, както и чрез различни кампании от корпоративни и частни дарители. А реално хората, които имат нужда от помощ, са много. Една донорска ин витро процедура е между 8000 – 10 000 лева. Хората се обръщат непрекъснато към нас за финансова помощ и искаме да сме максимално полезни и съпричастни с тяхната болка.

Не на последно място, искам да има навременна профилактика за младите хора – за да не се стига до проблема „безплодие“, или той да се открие от специалистите навреме. Искам младите хора да гледат на родителството като на най-великото превъплъщение на живота, а не като товар и пречка за развитието им – това е нещо, което моето поколение им дължи!

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Кръст

Велики понеделник е! Началото на страстната седмица

филми

„Проектът Адам“ – пътуване във времето с неочаквани обрати