Нина Александрова
Тя е опитала всичко: от чайове преди лягане през тапи за уши и тъмни завеси до хапчета. Но нищо не помага. В 24 глави на „Как да си върнем съня“, колкото са часовете в денонощието, Брехе Хофстейде изследва съня, който в нейното детство й е бил естествен като дишането и който се е изгубил някъде през годините. Опирайки се на личния си опит, тя умело преодолява пропастта между науката, литературата и историята и разглежда връзката между тялото и ума, хората и модерността, индивида и обществото – за да заключи, че ако нещо трябва да се промени, то не е дебелината на възглавницата. Хофстейде успява да намери свой начин да пребори безсънието, но не дава съвети.
В тази книга няма да намерите рецепти за сън, но достатъчно материал за размисъл, ще успеете да се вгледате в себе си и може би ще стигнете до вашето лично решение, ще откриете как да си възвърнете здравия сън на детството.
Човекът е единственият животински вид, страдащ от инсомния. Според Световната здравна организация през изминалия век сме се простили средно с една пета от съня си. Оказва се, че науката не познава животински вид, който да не спи. Дори делфинът, който не престава да се движи, защото в противен случай би се удавил, намира начин да подремне: едното полукълбо на мозъка му си почива, докато другото остава нащрек и продължава да задава команди за плуване. Паякът прибира крака и метаболизмът му се забавя. Сънят представлява еволюционна константа, която не е подминала нито един вид, следователно е достатъчно важен, за да се наложи. При все това за много хора сънят не идва естествено. А кафето не премахва умората, то просто я прикрива, като действа директно върху рецепторите за аденозин.
Брехе Хофстейде: Сънят като постижение
„Кафето ни избавя от сънливостта, „Ред Бул“ ни дава крила и ще спим, когато умрем. През последните години идеята за съня като хвърлено на вятъра време обаче губи позиции. Изследванията показват, че краткият нощен сън е вреден за здравето и за ежедневното ни функциониране.
Префронталният кортекс е една от най-скоро еволюиралите части от човешкия мозък. Позволява ни да извършваме всевъзможни мозъчни акробатики – като да планираме и да мислим логично. Но не е особено устойчив – оказва се извънредно чувствителен към липсата на сън. Установено е, че след деветнайсет часа бодърстване вниманието ни е като на човек с 0,8 промила алкохол в кръвта, тоест като на подпийнал. Дори онзи час сън, който пропускаме с преминаването към лятното часово време, намира отражение в пика на смъртността на следващия ден – най-вече в резултат на автомобилни катастрофи.
Логичното мислене не е единственото, което страда от недоспиването. След тежка нощ не сме в състояние да тълкуваме вярно и социалните сигнали, които ни се отправят. Освен това сме склонни да се съсредоточаваме върху отрицателните неща, за които впоследствие ще си спомняме по-ясно, отколкото за положителните. Самоконтролът ни също отслабва. От различни по-малки по мащаб изследвания става ясно, че участниците, които са държани будни, на следващия ден харчат повече пари за вредна храна и пазаруват по-необмислено.
Мозъкът не е единственият, който страда. Няма телесна функция, която да не е засегната от недостига на сън. Сърдечносъдови заболявания, диабет, затлъстяване, рак, алцхаймер, депресия – всяка нощ недоспиване е допълнителен билет за лотарията на болестите. Така например медицинските сестри, които дават нощни дежурства, са с 60% по-застрашени от рак на гърдата. Колкото повече нощи прекарват на крак, толкова по-голям е рискът от онкологично заболяване.
Днес вече съществуват предприятия, предоставящи бонус на подчинените, които спят поне по седем часа на нощ. Работниците и служителите доказват това, като носят устройства за следене на съня, чрез които шефът „наднича под завивките“. В Нидерландия има застрахователи, които предоставят отстъпки от вноските за здравно осигуряване на всеки, който натрупа „здравни точки“ в приложение за следене на активността, включително на съня. Който пък пренебрегва съня си, бива глобяван. Всъщност мотивацията на онези, които яростно се стремят към съня, е същата като на хората, които отбягват съня: по-висока продуктивност“.
