Някои хора са затворени в себе си и трудно завързват разговор. Ако и вие сте от тях и искате да промените това, но не знаете как, вижте тези няколко съвета, които ще ви помогнат да общувате по лесно с останалите.
„Как си?“ Това са двете най-безсмислени думи в света на комуникацията, смята американският експерт Гари Бърнисън пред CNBC, и уточнява – човекът, който пита, обикновено не иска да знае големи детайли, а човекът, който отговаря, едва ли ще каже цялата истина. „Следва една пропусната възможност за смислен разговор, заменен с безсмислен обмен на фрази с нулева степен на общуване“, категоричен е Барнисън.
Заслужава си да се вслушаме в думите на успешния консултант. Неговият бестселър „Lose the Resume, Land the Job“ (в свободен превод – „Прецакваш CV-то, но те вземат на работа“), разкрива интересни стратегии за успешна комуникация.
„Прецаканата“ комуникация може да се окаже съществен проблем ако попаднете сред непознати хора. Общуването е изкуство, което може да се овлаадее, стига да имате желание да научите някои факти, свързани с него.
Да започнем с т.нар. „малък разговор“. Според учени в университета в Харвард, успешният малък разговор може да бъде ключ към пълноценно по-нататъшно общуване. Късият диалог може да е естествен начин за установяване на първоначален контакт, но той се нуждае от „още нещо“ след това. Според едно проучване, публикувано през 2017 г. в Journal of Personality and Social Psychology, ключът се крие в умението да задаваме последващи въпроси.
В серия от експерименти изследователите анализирали повече от 300 онлайн разговора и открили, че хората харесват повече своите събеседници, в случаите в които те им задават по-смислени следващи въпроси, различни от обичайните „Как си?“ и „Какво правиш?“.
„Когато хората бяха инструктирани да задават повече въпроси, те получиха и по-висока степен на „отклик“ – интерперсонална конструкция, която включва слушане, разбиране, валидация и грижа“, казват изследователите.
Как да се превърнете от човек, който се изчерпва със задаването на кратки безсмислени въпроси, в харизматичен, интересен събеседник? Всичко зависи не само от въпроса, с който ще започнете, но и от тези, които ще отправите след това.
Много хора имат репертоар от въпроси, насочени обикновено към времето или някаква злободневна тема. Това може да е добро начало, но няма да ви доведе до никъде, ако събеседникът ви няма специален интерес към тази тема. Затова трябва да опитате да преминете отвъд клишетата и да разгадаете кои са нещата, които са важни за вашия събеседник.
Един подходящ начин за това е да „отворите очите си, преди да отворите устата си“, съветва Бърнисън. Ако се огледате наоколо, със сигурност ще забележите нещо, към което можете да привлечете вниманието на събеседника си и да започнете разговор. „Обектът“ може да е картина на стената, интересен предмет, семейна снимка, или нещо друго наоколо, в зависимост от мястото, на което се намирате. Целта е да се стимулира естествеността. Със сигурност тези малки неща могат да „съживят“ разговора, да помогнат да стане интересен, като ви улеснят какви специфични последващи въпроси да зададете.
Друг трик е да споделите някоя неангажираща новина, свъзана с вас – било, че сте си взели домашен любимец, или сте изпитали някоя нова рецепта. Това може да предизвика интерес у събеседника ви и да отключи последващи въпроси (и отговори!), с които разговорът ще потръгне.
Много хора наистина искат да знаят повече за събеседника срещу тях, но не смеят да го попитат. Ако сте в позицията да водите нов екип, вероятно също търсите начин да разчупите ледовете. Добре е още на първата среща да направите „обиколка на масата“ и всеки да каже нещо интересно за себе си. Като резултат, всеки ще се почувства лично „включен“ и свързан с останалите.
Проучванията показват, че хората са склонни да предпочитат контакти, при които има повече от една тема за разговор. Според статия, публикувана в Harvard Business Review, социолозите наричат това мултиплексни връзки. Това са контактите, в които се наслагват роли и принадлежност към различен социален контекст. Мултиплексните връзки са за предпочитане, защото в крайна сметка се оказват по-богати и по-дълготрайни.
Много психолози съветват, когато се срещате с непознати, да ги изпреварите, като зададате първия въпрос. Това ще помогне да насочите разговора към тях и темите, които ги интересуват, а също може да ви спаси от въпроси, на които не можете, или не искате да отговорите. Всъщност това е част от ключа на „малкия“ разговор – да намерите темите, които интересуват вашите събеседници.
Каквото и да кажете обаче, то може да бъде „прецакано“ от т.нар. невербална комуникация. Тонът на гласа, изражението на лицето и контактът с очите, често казват повече, отколкото думите. Усмивката, дори, когато говорите по телефона, прави гласа ви по-топъл и дружелюбен. Ако имате „око“ за тези „невербални“ знаци, можете лесно да се ориентирате и кога една тема е нежелана, болезнена или досадна за човека, с когото опитвате да създадете контакт.
Ако изпълните поне някои от тези съвети на приложната психология, малкият разговор може да тръгне гладко и да прерасне в по-голям и интересен диалог.
За хора, които са интровертни по природа обаче, дори този малък разговор може да бъде труден. След всяка среща те си остават все същите затворени мълчаливци. Да, наистина не е лесно, но сега поне знаете, че си заслужава да направите тези малки усилия. Успешният малък разговор може да ви донесе не само големи приятелства, но и голямо удовлетворение.