in

Народният театър „Иван Вазов“ – най-старият у нас

На днешния ден официално е открита сградата на Народния театър по проекта на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, която е впечатляващо произведение на архитектурното изкуство. Театърът се появява три години по-рано – през 1904 година, когато софийската драматична трупа „Сълза и смях“ се трансформира и по този начин се създава първият театър в страната.

Народният театър бързо се превръща с едно от любимите места на софийския политически и интелектуален елит. Под ръководството на вездесъщия главен режисьор Йозеф Шмаха се представят най-нашумелите постановки от европейската сцена, които са възприемани като важно събитие в живота на бързоразвиващата се столица, а актьорите и режисьорите стават истински величия в очите на почитателите си.

Проф. Иван Шишманов, министър на просвещението, посреща трупата на Народния театър в новата сграда с думите: „Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора“.

През 1923 избухва пожар по време на представление, а пораженията са толкова мащабни, че сградата е възстановена едва 6 години по-късно от немския архитект Мартин Дюлфер и българина, но също германски възпитаник, Кирил Чапаров. Сградата понася големи щети и по време на съюзническите бомбардировки над София през Втората световна война, но е реконструирана веднага след края й. През седемдесетте години е извършен голям ремонт, а последното обновяване е от 2007-а.

В момента „Иван Вазов“ разполага с отлична голяма сцена и зала със 750 места, камерна зала за 120 зрители и сцена на четвъртия етаж, която дава възможност на 70 души да се насладят на постановките на най-стария и реномиран театър у нас.

„Моби Дик“ на Диана Добрева ще е първото премиерно заглавие за 2024 г. в Народния театър по едноименния роман на Херман Мелвил. Автор на театралния текст е Александър Секулов.

Спектакълът разказва историята на капитан Ахав, преследващ по цялото земно кълбо величествен бял кит. В библейското пътуване той е съпроводен от екипаж, готов да стигне с капитана до края. Далеч от моряците остават жените им, чиито сънища определят посоката на кораба. Спектакълът изследва дълбините на съществуването, сред които плува вечно бялата сянка на онова, от което човек бяга и което човек преследва. В епичния свят на Диана Добрева легендарният кит е необяснимото, с което живеем: страхът от времето, копнежът по вечното, търсенето на абсолютното.

Участват: Христо Петков, Снежина Петрова, Жорета Николова, Ненчо Костов, Александра Василева, Владимир Пенев, Пламен Димов, Параскева Джукелова, Стелиан Радев, Биляна Петринска, Димитър Николов, Ева Тепавичарова, Явор Вълканов, Албена Ставрева, Асен Данков, Вяра Табакова, Кире Гьоревски, Елена Иванова, Павлин Петрунов, Мартина Пенева, Калоян Трифонов, Жаклин Даскалова и Боян Челебиев.

Сценичната версия е на Диана Добрева. Сценографията е дело на Мира Каланова, костюмите – на Марина Райчинова, музиката-– на Петя Диманова, а хореограф е Деян Георгиев. Видео дизайнът е поверен на Петко Танчев, а саунд дизайнът – на Явор Карагитлиев. Асистент-режисьор на спектакъла е Александра Александрова Докова.

Диана Добрева е режисьор на Народния театър „Иван Вазов“ от 2017 г. Тя е първият български театрален режисьор, чийто спектакъл е включен в официалната селекция на Световната театрална олимпиада в Унгария през 2023 г. Носител е на наградата „Coup de coeur“ на критиката и пресата за най-добър спектакъл от международния фестивал в Авиньон, Франция. Отличена е с награди „АСКЕЕР“ 2007 за изгряваща звезда (за „Медея“); „АСКЕЕР“ 2009 за костюмография (за „Макбет“); „АСКЕЕР“ 2015 за най-добро представление (за „Къщата на гнева“); „АСКЕЕР“ 2017 за най-добър режисьор (за „Вълци“); „АСКЕЕР“ 2019 за най-добро представление (за „Дебелянов и ангелите“); „АСКЕЕР“ 2019 за най-добър режисьор (за „Бащата“ и „Дебелянов и ангелите“). Носител е и на наградите „ИКАР“ 2021 за най-добър режисьор (за „Синът“) и „Златна роза“.

 

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

3.2k Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Списък със задачи

Най-добрите новогодишни обещания: първо към себе си, след това и към останалите

Здравко Григоров: Показваме различно кино, пътуваме много и това ни помага да чувстваме хората и историите