Нина Александрова
Името й е сред малкото в историята, чието споменаване събужда толкова противоречиви представи и толкова емоционални фантазии. Женска красота и хитрост, остър ум и брилянтна способност за оцеляване, изтънчен вкус и безмерно прахосничество, невиждан разкош, войни и мизерия се сливат в образа на една жена, станала въплъщение на съблазънта, лукса и греха. Мразена е до смърт от хиляди и обичана до полуда от крал.
Жана-Антоанет Поасон, родена на 29 декември 1721 г., по-известна като мадам дьо Помпадур, е фаворитка на френския крал Луи XV. Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но биологичният й баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем. Той става неин патрон, след като законният й баща е изгонен от Франция през 1725 г. Жана прекарва няколко години в манастир, където получава католическо образование, а след като напуска манастира, продължава да се обучава вкъщи. През 1741 г. младата жена се омъжва за Шарл-Гийом льо Норман д’Етиол, племенник на патрона й и негов наследник. Като сватбен подарък младоженците получават от богатия си роднина имението Етиол.
Мадам Д’Етиол е красива, интелигентна и образована, очарователна е със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Тя открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от Волтер.
Амбициозната жена обаче не се задоволява с положението си и обмисля как да попадне в полезрението на краля, известен със слабостта си към хубави жени. Така тя разузнава кога и къде той ходи на езда и в един прекрасен ден през 1745 г. „случайно“ попада на пътя му. Тя определено го впечатлява и той пита придружаващите го кое е това прекрасно създание. През февруари на същата година мадам Д’Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на дофина Луи и испанската инфанта Мария-Тереза Рафаела. Преоблечена като богинята на лова Диана, Жана-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка – самият крал, маскиран като Тисово дърво. Силно впечатлен от нея, кралят отстранява маската си и провежда с Жана-Антоанет изтънчен разговор, който приключва с покана за интимна вечеря. През март същата година вече редовна гостенка в двора и официална метреса на краля, тя се премества да живее във Версай и дълги години е любимката на краля. Тъй като Жана се нуждае от титла, за да бъде представена в двора, кралят я удостоява с титлата маркиза Дьо Помпадур. След като съпругът й, мосю Д’Етиол, бива назначен за генерален откупчик на данъците, тя официално се развежда с него. Бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.
Мадам дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото й приписват слуховете.
Но ролята й изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената Седемгодишна война, в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам дьо Помпадур утешава краля с прочутото: Au reste, après nous le déluge (След нас, ако ще и потоп!).
Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат, създател на стила рококо, маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения, финансира редица художници и занаятчии, попечителства построяването на Плас дьо ла Конкорд и на Военното училище в Париж; непрестанно защитава Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители. Нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в Севър, която се прочува в цяла Европа; дотогава всичкият кралски порцелан в бил внасян от Германия (Майсен).
Разточителната демонстрация на лукс в именията й е една от основните причини за критиките срещу маркизата, независимо от това, че богатото й семейство неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит. Както и от факта, че поради ранната смърт на дъщеря си маркизата остава бездетна и завещава цялото си имущество на краля, така след нейната смърт то става собственост на короната.
През 1748 и 1749 г. Жана преживява два спонтанни аборта, които много разклащат здравето й. Поради това след 1750 г. вече няма интимна връзка с краля. Според слуховете тя започва сама да избира метреси за Луи XV, които да забавляват пристрастения към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, тъй като Луи XV се ужасявал дори от мисълта за венерически болести. Нейното изискване било момичетата да не са много интелигентни, за да не може някоя да я измести от положението й на фаворитка на краля. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си.
