Луис Армстронг и мафията. Сачмо и бедността. Музиката на един живот

Луис Армстронг (с прякор Сачмо) е легенда! В джаза той е новатор и импровизатор, повлиял на редица музиканти след него. В човешки и личен план е повече от нещастен. Бори се през целия си живот, търси щастието, което намира в музиката. Плочите навлизат в американските къщи някъде около годината, в която се ражда. За житейския път на славния джазмен разказва книгата на Тери Тийчаут – „Животът на Луис Армстронг“. Биографията събира духа на мястото и хората, на времето – в началото на XX век, а от страниците й сякаш звучи „Виждам зелени дървета и червени рози. Виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля: „Какъв прекрасен свят!“ от безсмъртната, умиротворяваща песен What a Wonderful World на Армстронг.

Роден е в Ню Орлиънс. Когато е на 5 годинки, майка му става проститутка. Баща им ги изоставя, за Сачмо се грижи бабата. Луис Армстронг расте в изключително голяма бедност. Това го принуждава да работи какво ли не – от разнасяне на вестници, до пренасяне на въглища, събира изоставена храна и я предлага на ресторантите за жълти стотинки. Израства по бардаците, където вижда какво ли не, но пак там слуша музиката на Джо Кинг Оливър и други известни музиканти, които по онова време посещават редовно такива барове.

Луис напуска училище, когато е на 11 години. Излиза на улицата заедно с други момчета и започват да свирят за пари. През целия си живот той носи със себе си един магнетофон и вечер, преди да заспи, слуша музикални шедьоври, включително и много класическа музика. Започва да свири на тромпет в бандата на The New Orleans Home for Colored Waifs – дом за чернокожи бездомници, в който той е бил изпращан многократно, първия път за стрелба с пистолета на втория си баща. В дома се среща с Питър Дейвис, който го учи да свири на тромпет и кларинет. Свирят на обществени събирания, пикници и погребения срещу съвсем малки суми.

След 1928 г. Армстронг има вече утвърдена кариера, снима се в редица филми, ръководи турнета по целия свят като посланик на САЩ по света. Става най-утвърденият джаз-солист и вдъхновение за всички останали музиканти. Живее без крайности, не злоупотребява с течности, но от 1931 г. до края на живота си не спира да пуши марихуана. Обича канабиса и толкова редовно се е напушвал, че тази негова страст е била и негово вдъхновение – преди и след концерти.

Не е тайна, но не се афишира, че Луис Армстронг е бил свързан с мафията. Връзката е Джо Глейзър – негов мениджър. Част от парите са отклонявани, за да може джазменът са свири в определени барове, да пътува и да изнася концерти като чернокож. Другата причина е, че дори и след като забогатява, Луис харчи много и натрупва дългове. След това връзката с мафията остава трайна, именно Глейзър оправя винаги бъркотиите.

Армстронг има четири брака. За първи път се жени, когато е на 16 години, за Дейзи Паркър. С нея осиновяват племенника на Луис – Кларънс, след като майка му (братовчедка на Луис Армстронг) умира. Детето е умствено изостанало. Луис се грижи за него през целия си живот. Вероятно се обвинява, защото Луис и Дейзи трябвало да се грижат за него един ден, когато Кларънс е още малък. Детето обаче излиза на терасата и пада, след това изостава в развитието си. Кларънс живее години след като Луис умира. Живее добре и е щастлив. През 1923 г. Армстронг се развежда с Дейзи. Скоро след развода тя умира. Има още три брака – с Лил, Алфа Смит и Лусил Уилсън. С Лусил остава до смъртта си през 1971 г. Армстронг не може да има деца. Но ги обича и често излиза пред къщата си, на улицата, за да посвири или поиграе с тях. Всеизвестен е бунтът на Армстронг срещу президента Айзенхауер, който се принуждава да отстъпи и допусне тъмнокожи деца в училищата. Защото както казва Сачмо: „Това, което свирим, е живот. Колко прекрасен би бил светът, ако само му дадем шанс“.