in

Луис Армстронг и мафията. Сачмо и бедността. Музиката на един живот

Луис Армстронг (с прякор Сачмо) е легенда! В джаза той е новатор и импровизатор, повлиял на редица музиканти след него. В човешки и личен план е повече от нещастен. Бори се през целия си живот, търси щастието, което намира в музиката. Плочите навлизат в американските къщи някъде около годината, в която се ражда. За житейския път на славния джазмен разказва книгата на Тери Тийчаут – „Животът на Луис Армстронг“. Биографията събира духа на мястото и хората, на времето – в началото на XX век, а от страниците й сякаш звучи „Виждам зелени дървета и червени рози. Виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля: „Какъв прекрасен свят!“ от безсмъртната, умиротворяваща песен What a Wonderful World на Армстронг.

Роден е в Ню Орлиънс. Когато е на 5 годинки, майка му става проститутка. Баща им ги изоставя, за Сачмо се грижи бабата. Луис Армстронг расте в изключително голяма бедност. Това го принуждава да работи какво ли не – от разнасяне на вестници, до пренасяне на въглища, събира изоставена храна и я предлага на ресторантите за жълти стотинки. Израства по бардаците, където вижда какво ли не, но пак там слуша музиката на Джо Кинг Оливър и други известни музиканти, които по онова време посещават редовно такива барове.

Луис напуска училище, когато е на 11 години. Излиза на улицата заедно с други момчета и започват да свирят за пари. През целия си живот той носи със себе си един магнетофон и вечер, преди да заспи, слуша музикални шедьоври, включително и много класическа музика. Започва да свири на тромпет в бандата на The New Orleans Home for Colored Waifs – дом за чернокожи бездомници, в който той е бил изпращан многократно, първия път за стрелба с пистолета на втория си баща. В дома се среща с Питър Дейвис, който го учи да свири на тромпет и кларинет. Свирят на обществени събирания, пикници и погребения срещу съвсем малки суми.

След 1928 г. Армстронг има вече утвърдена кариера, снима се в редица филми, ръководи турнета по целия свят като посланик на САЩ по света. Става най-утвърденият джаз-солист и вдъхновение за всички останали музиканти. Живее без крайности, не злоупотребява с течности, но от 1931 г. до края на живота си не спира да пуши марихуана. Обича канабиса и толкова редовно се е напушвал, че тази негова страст е била и негово вдъхновение – преди и след концерти.

Не е тайна, но не се афишира, че Луис Армстронг е бил свързан с мафията. Връзката е Джо Глейзър – негов мениджър. Част от парите са отклонявани, за да може джазменът са свири в определени барове, да пътува и да изнася концерти като чернокож. Другата причина е, че дори и след като забогатява, Луис харчи много и натрупва дългове. След това връзката с мафията остава трайна, именно Глейзър оправя винаги бъркотиите.

Армстронг има четири брака. За първи път се жени, когато е на 16 години, за Дейзи Паркър. С нея осиновяват племенника на Луис – Кларънс, след като майка му (братовчедка на Луис Армстронг) умира. Детето е умствено изостанало. Луис се грижи за него през целия си живот. Вероятно се обвинява, защото Луис и Дейзи трябвало да се грижат за него един ден, когато Кларънс е още малък. Детето обаче излиза на терасата и пада, след това изостава в развитието си. Кларънс живее години след като Луис умира. Живее добре и е щастлив. През 1923 г. Армстронг се развежда с Дейзи. Скоро след развода тя умира. Има още три брака – с Лил, Алфа Смит и Лусил Уилсън. С Лусил остава до смъртта си през 1971 г. Армстронг не може да има деца. Но ги обича и често излиза пред къщата си, на улицата, за да посвири или поиграе с тях. Всеизвестен е бунтът на Армстронг срещу президента Айзенхауер, който се принуждава да отстъпи и допусне тъмнокожи деца в училищата. Защото както казва Сачмо: „Това, което свирим, е живот. Колко прекрасен би бил светът, ако само му дадем шанс“.

  • Харесвате ли музиката на Луис Армстронг?

    • Да
    • Не

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Можем ли да спрем загубата на памет

Защо ваксините за Ковид-19 са по-малко ефективни при възрастните