Как джинсите се превърнаха в част от нашето ежедневие

Надали има гардероб, в който да няма поне два чифта джинси. Независимо дали са широки, прави, отпуснати, вталени или някой от десетките други типове, те остават най-универсалният избор в нашето ежедневие. Пътят, обаче, който това скромно творение изминава, за да достигне сегашната си популярност, е дълъг и несиугрен. Ето и историята.

Датата е 20 май, 1873 година, когато Леви Щраус, заедно със своя партньор Йакоб Дейвис получават патент за едно практично откритие. Дейвис, шивач по професия, получава запитване от работници и миньори да направи устойчив панталон, който да не се къса и цапа постоянно. На шивача му хрумва да използва денимовия плат, предназначен по онова време за изработката на палатки. Клиентът остава толкова доволен, че не след дълго мнозина други работници затрупват Дейвис с поръчки. В този момент Леви Щраус спонсорира идеята, а новият патент бързо набира популярност. И така, джинсите постепенно се превръщат в масово облекло сред работещите, благодарение на факта че били издръжливи, а изцапаното не трябвало да се пере така често, защото не било лесно забележимо.

Първият, макар и нетраен пробив на познатото ни облекло се забелязва в Холивуд, където през 20-те години на миналия век каубоите заменят кожените панталони с джинси. Този мъжествен и романтичен образ спомага за засилването на интереса към денима. Следващите, които поемат щафетата са рокендрол звездите, които скандализират възрастното поколение с този неприличен панталон. Феновете умирали да приличат досущ на тези лоши момчета, а това направило джинсите още по-популярни.

Същинският бум обаче идва през 60-те, когато дънките стават един от символите на младото поколение бунтари, решили да се противопоставят на традиционното общество под формата на контракултура. До края на десетилетието денимът се превръща в синоним на хипитата и анархистите. Повечето „уважавани“ заведения поставяли табели, забраняващи входа на облечените по този начин. По същото време репресии има и в държавите от Социалистическия блок, част от които е и България. Въпреки това, да имаш чифт дънки оставало мечта на много млади хора у нас, които захласнато гледали плакатите на идолите си от рок банди като Led Zeppelin и Pink Floyd.

Навлизането на денимовия стил започва през 70-те, когато джинсите дебютират във висшата мода, а първи на пътеката дефилират модели на Calvin Klein. Ветровете на промяната задухват в полза на скромния панталон и той постепенно започва да навлиза в гардеробите по света.

Към днешна дата няма човек, който да не притежава поне един чифт дънки. Дори отделни групи от обществото се дефинират чрез избора си на дънки – хипстърите предпочитат вталени и по-тъмни, хип-хоп артистите ги носят смъкнати под кръста, а пънкарите си падат по накъсани и по-свободни. Иконата-дизайнер Ив Сен Лоран споделя в интервю: „Иска ми се да бях измислих джинсите. Те притежават изражение, скромност, сексапил и простота, всичко, към което се стремя в дрехите си.“

Ето и няколко любопитни факта за джинсите, които вероятно не знаете:

• Леви Щраус никога не облича дънки, понеже е бил богат и уважаван човек, а денима е бил предназначен за работници.
• Типичният цвят индиго се налага от практична гледна точка, защото той прави по трудно забелязването на петната и замърсяванията.
• Името на плата деним произлиза от словосъчетанието на френската дума de и град Ним, където е първоначално изработван от местните шивачи (de Nîmes).
• Над 50% от продажбите на дънки се осъществяват в Азия, а не в Западния свят.
• Само няколко капки индиго са нужни за оцветяването на един чифт дънки, като в днешно време боята се получава предимно по синтетичен начин, поради голямото търсене по целия свят.
• През 2001 година, Джордж Буш забранява на служителите на Овалния офис да идват на работа по джинси.
• Можете да срещнете буквите YKK в над 90% от циповете на дънки. Те се произвеждат от японска компания.