„Издишване“: театър в джобен формат и епични мащаби

В зората на тотална технологизация, изкуствен интелект, роботизация и климатични промени, понякога ни обхващат тъмни страхове. Ако четете тези редове, то вероятно сте човешко същество. Моноспектакълът на Мартина Троанска „Издишване“ е вдъхновен, обнадеждаващ разказ в джобен формат и епични мащаби. Неговият автор – Тед Чанг – е най-известният и високо титулуван съвременен американски автор фантаст.

С богато, любопитно и игриво въображение, през логиката на втория закон на термодинамиката, той изследва истински значимите въпроси в най-новата литература – тези за съхраняването на смисъл във времена, в които имаме тревожното усещане, че губим връзка с реалността, с разумността си, с човешката си същност.

След като разглобява своя собствен мозък, разглежда го и отново го сглобява и поставя в главата си, героят в „Издишване“ ни приканва да обърнем внимание на разнообразието на света, на многообразието на живота – с почуда, със смирение, с възхита. За да събудим отново своята духовност, своята човечност. Подсеща ни да поемем дълбока глътка въздух и да обърнем взор с надежда към замисления поглед на безкрайната Вселена.

Стоян Радев за „Издишване“ и друга гледна точка за изкуствения интелект:

„Преди година мой близък приятел ми каза, че е прочел разказа “Exhalation” на Ted Chiang и много се е развълнувал. Повече от всичко, което е чел или е гледал напоследък. Заинтригувах се и го помолих да ми го изпрати. Получих го в електронен вариант, на английски. Аз също го прочетох и веднага реших да направя театрално представление.

Наскоро излезе книга с разкази, преведени на български, включваща и тази история. Тя беше наречена с хубавата поетична дума „Издихание“, но в нашия превод ние избрахме „Издишване“ – обикновен, по-скоро научен термин. Направихме този избор, тъй като бях впечатлен точно от възможността един текст, написан на технически език, защото представлява изповед на робот, провел изследване върху самия себе си, да носи толкова силен емоционален заряд. Да говори така вълнуващо за човека.

Във време, в което треперим пред перспективата изкуственият интелект да повлияе решително на живота ни, Тед Чанг ни утешава, че тази перспектива е отново път към себепознание – разсъждавайки върху създадения от нас разум, ние разбираме себе си и приемаме собствената си съдба.

Благодаря на моя приятел Емил, на актрисата Мартина Троанска, без чийто специфичен талант нямаше как разказът да оживее, и на Театър 199 “Валентин Стойчев”, който за пореден път помага за сбъдването на една съкровена мечта“.

Тед Чанг – пише още на 15 години, технически писател в софтуерната индустрия към Майкрософт

Тед Чанг е роден през 1967 г. в Порт Джеферсън, щата Ню Йорк, САЩ, в семейство на имигранти от Китай. От малък е запален по фантастиката и започва да прави опити да пише на 15 години. Завършва Университета „Браун“ в Провидънс, Род Айлънд, с бакалавърска степен по информатика. През 1989 г. посещава курсове по творческо писане на научна фантастика и фентъзи към Творческата работилница Кларион на Мичиганския университет.

След дипломирането си работи в различни компании и правителствени учреждения, след което се премества в Белвю, близо до Сиатъл, където работи като технически писател в софтуерната индустрия към Майкрософт. Паралелно с работата си пише фантастика.

Тед Чанг прави своя дебют през 1990 г. с разказа „Вавилонската кула“, който бива удостоен с наградите „Хюго“ и „Локус“. През 1998 г. е публикуван разказа му „Историята на твоя живот“, който през 2002 г. става основен в едноименния сборник. През 2016 г. разказът е екранизиран във филма „Първи контакт“ с участието на Ейми Адамс, Джеръми Ренър и Форест Уитакър.

Той не е плодовит писател и има само разкази и новели, но почти всяко негово произведение е номинирано за най-престижните награди в жанра. Работата му на писател се отличава с впечатляващо разглеждане на научни концепции и тяхното въздействие върху човешкото общество, водещо до дълбоки и вълнуващи истории. Носител е на още награди – „Небюла“, „Локус“, „Хюго“, наградата „Джон Кембъл“, наградата „Теодор Стърджън“ и японската награда „Сейун“.