Васильовден – традиции и обичаи

На 1 януари, първият ден от календарната година, почитаме паметта на св. Василий Велики. Празникът има различни наименования. Църковният празник носи името Обрезание Господне и се свързва с обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Освен Обрезание Господне, се срещат и Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година, Васил и други.

Основният обичай на днешния празник е сурвакането. Той наподобява коледарството, но днес по къщите обикалят само малки момчета и ергени, които потупват по гърба със сурвачка и пожелават здраве, благополучие и плодородие. Домакините им дават хранителни продукти и пари. Сурвачките са богато украсени дрянови клонки, които се свиват и завръзват с червен конец, а сурвачката се украсява с различни неща – пуканки, чушки, прежда, вълна и парички.

Днешният празник попада в т.н. „мръсни дни“. Поради тази причина част от обичаите се доближават до тези на Бъдни вечер и Коледа. Останалите ритуали са свързани с новото начало.

Вечерта преди Васольовден е известна като „Втора кадена вечер“ и празничната трапеза се прекадява, както на Бъдни вечер. Най-възрастната жена в семейството отива до огнището и „кани“ Васил на вечеря през комина.

Празничната трапеза на днешния празник наподобява тази на Бъдни вечер, но има някои същствени разлики. Задължително трябва да има баница, погача и ястие от свинско месо.

Баницата е различна в различните краища на България, но задължително е с късмети.

Питката трябва да бъде голяма, прясна и направена специално за празника. В някои райони в питката се слага пара, а на други места изобщо не се прави пита, а само баница.

На трапезата задължително присъстват ястия със свинско месо, обикновено пача. Това е единственият празник, на който се приготвя свинско месо по традиция.

Тъй като Васильовден бележи началото на новата година, на днешния празник се правят предсказания и гадания, свързани със здравето и благополучието през новата година.

В огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на различните членове на семейството и се гледа коя пъпка ще подскочи най-високо – смята се, че този човек ще е много здрав през годината.

На някои места в огнището се нареждат 12 люспи от кромид лук, които се наричат на 12-те месеца от годината. Във всяка се посипва малко сол, а на сутринта се гледа солта в коя люспа се е стопила. Това означава, че този месец ще бъде дъждовен.

Има гадания, свързани с женитби. В някои райони и жените, и мъжете запазват първия залък от баницата и го слагат под възглавницата си. Вярва се, че ще сънуват този, за когото ще се оженят.

Друг обичай е момите да стават рано сутрин и да шетат из къщата – първото мъжко име, което чуят, ще бъде името на бъдещия им съпруг.

Другият важен обичай на празника е Ладуване, който също е гадаене за женитба. Обичаят е съпроводен от песни и хора, а всички млади мъже и жени, които още нямат брак, пускат китки или пръстени в менче с вода. Възрастна жена или дете ги изважда и нарича на всеки какъв партньор ще му се падне. При потапянето и изваждането се пеят специални песни.

На днешния ден имен ден празнуват Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Василена, Вeсeлa и т.н.