Нина Александрова
В книгата си „Лабиринти“ Катрин Клей рисува портрет на сложен брак. Ема Раушенбах, една от най-богатите наследници в Швейцария, се влюбва в Карл Юнг, беден лекар, грижещ се за душевноболни – най-неуважаваната медицинска дисциплина.
През 1899 Ема е едва на седемнайсет, а родителите ѝ насърчават любовната ѝ връзка с доктор Юнг. Искат тя да е щастлива, но въпреки плебейския си произход и непрестижната си професия, Карл е много интелигентен и трудолюбив. Никой не подозира колко далеч ще стигне този свръхамбициозен млад човек, когото самият Фройд посочва за свой професионален наследник. Започнал кариерата си като скромен асистент, Юнг ще стане светило в непознатото досега поле на психоанализата и към него ще се обръщат за помощ най-богатите и значими личности на тогавашната епоха.
Характерно за гения е, че винаги е раздвоен, но прикрива това. Често изпада в пристъпи на гняв и признава, че в него живеят две диаметрално противоположни личности. Книгата е интригуваща биография, проследяваща хронологично нейния път и неговия, развитието на двамата – паралелно, заедно и поотделно, връзката и впоследствие брака им, неговите изневери, нейните сила и слабост, общата им заслуга в зараждането и развитието на психоанализата, тълкуването на сънищата, отношенията им със Зигмунд Фройд (поотделно – на Карл с Фройд и на Ема с Фройд). Моногамията, полигамията, изневярата, приемането, съпротивата, великодушието, бракът, кариерата, бягствата… В многото им аспекти.
Брачният им съюз помага много на Юнг във финансово отношение. Някои дори заключават, че психологът се е оженил за съпругата си само заради парите ѝ. Родителите на Ема ѝ забраняват да получи образование и я подготвят да поеме ролята на майка и съпруга. Но Карл подкрепя интересите ѝ към знанието, обсъжда идеите си с нея и споделя откритията си. Винаги я насърчава да има собствена кариера.
Ученият обаче никога не пропуска шанса да има интимни отношения с клиентите си. Женен, Юнг живее заедно с пациента си и стажант Тони Волф. Заедно с нея той работи върху изследванията си за „колективното несъзнавано“ и мистериозното значение на сексуалността. Ученият води любовницата си в къщата си и я запознава със съпругата си. Тони живее в дома на съпрузите за известно време, а Ема стои в стаята си и отказва да вечеря с тях. Но въпреки всички изневери на Юнг, той обича жена си и скърби за нея, когато тя умира.
Съвременници на Юнг са разказвали неколкократно, че се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътрудници, ала и те се надпреварвали да му помагат (макар жена му около петте деца, невинаги смогвала да е до него). Те му съдействали в работата, правели му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава.
След петото им дете Ема отказва вече да дели едно ложе със съпруга си, за да осуети поредно забременява не, се мести в друга стая. И двамата са добри родители, но живейки в отделни стаи, стават по-скоро приятели, а не съпрузи. Споделят общи грижи около семейсвото, работят усилено, пътуват.
Юнг е рядък пример на човек, еманципирал се напълно от всички буржазни и религиозни предразсъдъци. Той никога не е отричал вярата в божествеността и в сакралността. Но не е и считал, че тя има само външен и отвъден (трансцендентен) източник. Напротив, бил убеден, че тя извира по-скоро иманентно и априорно – от самата телесна, душевна и духовна природа на човека. И бракът му е доказателство за това.
