in

Трите цвята на Кишеловски – филмова класика за свобода, равенство и братство

Безсмъртната филмова поредица „Цветовете“ на Кшищоф Кишловски е съставена от три части, подредени и озаглавени като цветовете на френското знаме, символизиращи мотото за Свобода, Равенство и Братство. Филмите развенчават точно този символизъм – с уязвимостта, безсилието и травмите в обществото. Сюжетно продукциите са разположени в трите държави, продуциращи трилогията – „Синьо“ e във Франция, „Бяло“ в Полша и „Червено“ в Швейцария. Всяко заглавие носи различна история, с различен актьорски състав.

„Три цвята: Синьо“

„Три цвята: Синьо“ разказва историята на жена, която претърпява най-голямата трагедия в живота си – съпругът и детето ѝ са убити в катастрофа. Започва да страни от обкръжението си, но разбира, че не може да освободи себе си от взаимоотношенията с хората. Синият цвят разкрива тъгата след тежка раздяла. Една много витална жена е склонна към духовно самоубийство, оттегляйки се от живота в самота и анонимност. Филмът проследява мъчителния ѝ опит да достигне свободата.

Първият филм от блестящата класика на Кешловски е сред най-награждаваните проекти на режисьора. Той печели 14 награди, сред които „Златен лъв“ и „Сезар“, както и други отличия и редица номинации.

„Три цвята: Бяло“

Белият цвят изследва разрушителната сила в една връзка, основана на неравенство. Един влюбен мъж е напълно съкрушен след развод със съпругата си, заклева се да отмъсти, но нещата се обръщат динамично.

Полякът Карол е фризьор и работи във Франция. Женен е за красивата французойка Доминик, в която е маниакално влюбен. Но тя иска развод поради невъзможност да консумират брака си. Истината е, че той не я задоволява интимно. Разводът съкрушава Карол. Той губи опора, чувства се сам и отхвърлен в чужда страна. Изпада до просяк в метрото, после находчиво влиза в схеми с имоти и събира пари за връщането си в Полша. Но не може да забрави Доминик, планира един нов живот с нея и залага на примамка.

Срещи и обстоятелства обаче разбъркват намеренията на Карол и Доминик по такъв начин, че накрая те наистина са отново заедно в изравнена от съдбата сметка.

„Три цвята: Червено“

Червеният цвят създава съдбовна среща – между красиво рекламно лице от билбордовете и саможив съдия, който тайно живее с живота на другите. В Женева Валантин е манекенка с отсъстващ, но властен приятел. Прибирайки се от фотосесия с колата си, на улицата удря куче. Чувствителна и неспособна да избяга, тя спира да помогне и така се запознава със стопанина му. Йозеф Керн е саможив, пенсиониран съдия, който подслушва чужди разговори – на съседите си, най-често между студент по право и любовницата му, която представя прогнозата за времето.

Воайорството на Керн компенсира липсата на лични контакти. В неговата самотна игра Валантин става свидетел на тайния живот на хора, които не познава. Истината е шокираща, всеки води двойнствен живот. Съдията не е изненадан, той с години е слушал лъжи в съдебната зала. Затова наблюдава истината тайно и в тишина. Валантин го предизвиква да излезе от изолацията, а той се опитва да я предпази от света.

„Червено“ е най-красивият и опасен от „Цветовете“. Защото човешката уникалност потъва в човешката универсалност. А Кишеловски го прави да изглежда неповторимо и безметежно.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Гинка Станчева – първата българка, стъпила на червения килим в Кан

Бен Афлек

Бен Афлек на 50 – какво още не знаем за актьора