in

Трите цвята на Кишеловски – филмова класика за свобода, равенство и братство

Безсмъртната филмова поредица „Цветовете“ на Кшищоф Кишловски е съставена от три части, подредени и озаглавени като цветовете на френското знаме, символизиращи мотото за Свобода, Равенство и Братство. Филмите развенчават точно този символизъм – с уязвимостта, безсилието и травмите в обществото. Сюжетно продукциите са разположени в трите държави, продуциращи трилогията – „Синьо“ e във Франция, „Бяло“ в Полша и „Червено“ в Швейцария. Всяко заглавие носи различна история, с различен актьорски състав.

„Три цвята: Синьо“

„Три цвята: Синьо“ разказва историята на жена, която претърпява най-голямата трагедия в живота си – съпругът и детето ѝ са убити в катастрофа. Започва да страни от обкръжението си, но разбира, че не може да освободи себе си от взаимоотношенията с хората. Синият цвят разкрива тъгата след тежка раздяла. Една много витална жена е склонна към духовно самоубийство, оттегляйки се от живота в самота и анонимност. Филмът проследява мъчителния ѝ опит да достигне свободата.

Първият филм от блестящата класика на Кешловски е сред най-награждаваните проекти на режисьора. Той печели 14 награди, сред които „Златен лъв“ и „Сезар“, както и други отличия и редица номинации.

„Три цвята: Бяло“

Белият цвят изследва разрушителната сила в една връзка, основана на неравенство. Един влюбен мъж е напълно съкрушен след развод със съпругата си, заклева се да отмъсти, но нещата се обръщат динамично.

Полякът Карол е фризьор и работи във Франция. Женен е за красивата французойка Доминик, в която е маниакално влюбен. Но тя иска развод поради невъзможност да консумират брака си. Истината е, че той не я задоволява интимно. Разводът съкрушава Карол. Той губи опора, чувства се сам и отхвърлен в чужда страна. Изпада до просяк в метрото, после находчиво влиза в схеми с имоти и събира пари за връщането си в Полша. Но не може да забрави Доминик, планира един нов живот с нея и залага на примамка.

Срещи и обстоятелства обаче разбъркват намеренията на Карол и Доминик по такъв начин, че накрая те наистина са отново заедно в изравнена от съдбата сметка.

„Три цвята: Червено“

Червеният цвят създава съдбовна среща – между красиво рекламно лице от билбордовете и саможив съдия, който тайно живее с живота на другите. В Женева Валантин е манекенка с отсъстващ, но властен приятел. Прибирайки се от фотосесия с колата си, на улицата удря куче. Чувствителна и неспособна да избяга, тя спира да помогне и така се запознава със стопанина му. Йозеф Керн е саможив, пенсиониран съдия, който подслушва чужди разговори – на съседите си, най-често между студент по право и любовницата му, която представя прогнозата за времето.

Воайорството на Керн компенсира липсата на лични контакти. В неговата самотна игра Валантин става свидетел на тайния живот на хора, които не познава. Истината е шокираща, всеки води двойнствен живот. Съдията не е изненадан, той с години е слушал лъжи в съдебната зала. Затова наблюдава истината тайно и в тишина. Валантин го предизвиква да излезе от изолацията, а той се опитва да я предпази от света.

„Червено“ е най-красивият и опасен от „Цветовете“. Защото човешката уникалност потъва в човешката универсалност. А Кишеловски го прави да изглежда неповторимо и безметежно.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Гинка Станчева – първата българка, стъпила на червения килим в Кан

Бен Афлек

Бен Афлек на 50 – какво още не знаем за актьора