През последните години започнахме да обръщаме все повече внимание на здравето си и идеята на диетите и режимите на хранене се промени. Преди време следването на определен режим на хранене бе с една единствена цел – да отслабнем. Напоследък обаче все повече прибягваме към промени в хранителния режим по-скоро за да се погрижим за здравословното си състояние.
Популярността на различни диети, като кето, палео, диета на Аткинс, 90-дневна диета и т.н., се увеличава, а сред тях е и суровоядството. Въпреки че може би е по-точно суровоядството да се определи като начин на живот, а не като диета.
Основната идея на суровоядството е да се консумират непреработени, растителни и по възможност органични храни. Хората, които следват този метод на хранене, вярват, че това ще подобри здравословното им състояние, ще се чувстват по-добре и рискът от различни заболявания ще намалее. Свалянето на килограми не е главната цел на този тип хранене, но и то се случва.
Идеята е, че нагряването на храната унищожава нейните хранителни вещества и естествени ензими, което е лошо, тъй като ензимите подпомагат храносмилането и се борят с хроничните заболявания. Някои фенове на суровоядството дори вярват, че готвенето на храната я прави токсична.
Има три разновидности на суровоядството. Някои консумират само и единствено растителни продукти. Други пък освен растителната храна, си позволяват и сурови яйца и непреработени млечни продукти, а трети консумират всичко това, плюс сушени и сурови меса.
Тук идва големият въпрос: безопасна ли е тази диета?
Важно е да отбележим, че суровоядството не е препоръчително за бременни жени и малки деца. Това се дължи на факта, че суровата храна може да причини хранително натравяне. Процесът на готвене и достигането до висока температура помага да се разградят някои токсични химикали в храната.
Консумирането на сурови животински продукти е особено опасно. Според Европейския център за контрол на заболяванията, следните храни най-често причиняват хранително натравяне: сурово или недопечено месо, сурови или рохки яйца, сурово (непастьоризирано) мляко и млечни продукти, сурови миди и морски дарове. Суровите яйца и месо може да бъдат заразени със салмонела, което е изклюючително опасно. Суровото мляко и морски дарове също може да съдържат вредни бактерии.
Има и растителни храни, които са опасни за консумация без термична обработка. Бобът например съдържа химикал, наречен фитохемаглутинин. Суровият боб и кълновете от боб могат да бъдат токсични. Повечето бобови растения съдържат фитинова киселина, която може да блокира усвояването от организма на някои основни минерали.
При хранене само със сурова храна, вероятно няма да си набавяте всички необходими на организма вещества, така че редовните изследвания са задължителни. При необходимост трябва да се приемат хранителни добавки.
Освен всички опасности, все пак суровоядството има и много ползи за здравето. Въпреки че храната е сурова, обикновено в менюто присъстват всички важни групи хранителни вещества. Консумират се предимно плодове и зеленчуци, ядки и бобови растения, които осигуряват на организма витамини, минерали, протеини, мазнини – всичко, от което тялото се нуждае.
Консумацията на много плодове и зеленчуци може да помогне за нормализиране на кръвното налягане и по-добра работа на храносмилателната система.
Суровоядството води до сваляне на излишните килограми, тъй като растителните храни са богати на фибри и с ниско съдържание на калории. Това означава, че приемате по-малко калории от обикновено, а се чувствате сити по-дълго време.
След известно време следване на този модел на хранене, вероятно кожата ви ще се изчисти и ще се чувствате доста по-енергични.
Суровоядството има много ползи за здравето, но има и много рискове. Ако се колебаете дали да опитате този начин на хранене, можете да пробвате за няколко дни, за да видите как се чувствате.
-
Бихте ли опитали да консумирате само сурова храна?
-
Да
-
Не
-