in

ЛюбовЛюбов

„Пробуждането“ на Лоран Гунел – смела, различна, но и доста плакатна книга

Гунел

Със сигурност сте чували за Лоран Гунел. Френският писател, психолог и експерт по личностно развитие отдавна е добил планетарна слава с книгите си. Още първата – „Човекът, който искаше да бъде щастлив“, написана през 2006-а година след смъртта на баща му и преди раждането на първото му дете, се превръща в световен бестселър и е преведена на 25 езика, а вторият му роман – „Бог пътува винаги инкогнито“, буквално слага Гунел на пиедестал и е все още безценен източник на цитати.

Във всички свои последващи произведения роденият през 1966-а година автор неизменно съчетава с лекота увлекателното действие в романа с неговия чисто терапевтичен, успокояващ ефект, идващ от популярната психология. Ако обичате подобни книги, които ви дават в смляна и лесна за поглъщане форма всекидневна мъдрост, гарнирана с малко наука и житейски опит, то сигурно Гунел присъства в домашната ви библиотека. Но дори и да не сте от феновете на притчовото писане, с неговите вече утвърдени формули за въздействие върху изтерзания човешки дух, пак може да откриете ценни моменти в творчеството на французина: да достига до неочаквани екзистенциално-духовни прозрения е всъщност неговата сила.

Причината обаче да чакам с любопитство най-новия роман на Гунел, „Пробуждането“, е защото той дойде с обещанието да е много различен от досегашното му творчество – книга, отклоняваща се от повтарящите се мантри за баланс и позитивно мислене на пишещия психолог. И това се оказа факт: за пръв път французинът не ни учи как да живеем по-добре, ами вместо това…обвинява! Възстава срещу всичко и всички в съвременния свят, които отнемат от свободата ни – правителства, медии, многонационални компании, глобализираната икономика в нейните грозни и жестоки аспекти.

Гунел завира прокурорски пръст в лицето на една действителност, която ловко държи всички ни в плен на различни техники за манипулация и пропоганда. Действителност, която в крайна сметка смачква индивида.

Дотук добре. Всички ние определено имаме нужда от книги, които служат за пробуждане от летаргията на всекидневието, в която твърде често не обръщаме внимание на това в какво се превръща животът ни… Посланието да внимаваме и да не приемаме актовете на пропаганда и заблуда, на които сме подлагани ежечасно заради чужди, често непрогледни интереси, се чува далеч по-добре и по-гръмко, когато е отправено от високия пиедестал на един от най-популярните съвременни автори. Да, някои пасажи от романа наистина звучат като зловещо ехо от творчеството на Оруел, но проблемите на книгата също не закъсняват.

Първо, Лоран Гунел си е позволил да пише с един доста необработен, първичен и по-подходящ за митинг, отколкото за роман, плам. Цели страници от „Пробуждането“ звучат като реч от площадна трибуна, но не и като литература – все пак, има безброй техники при писането на романи, с които можеш да вплетеш ловко идеите си в повествованието, без да звучиш назидателно, плакатно и (парадоксално!) пропагандно. Борейки се срещу пропагандата, самият Гунел не се е усетил, че започва да звучи именно като търговците на послания, срещу които роптае. А да се чете памфлет обезсмисля чисто художествената стойност на една книга (която в този случай някак се губи).

Второ, авторът си е позволил да говори като крайна инстанция. Като човек, който е наясно с абсолютно всичко в този объркан свят и едва ли не си длъжен да се съгласиш с неговата позиция, колкото и „партизанска“ да е тя на моменти. Със сигурност тонът и тезите му, особено всичките му теории на конспирацията, ще се харесат от хора с уклон към подобно параноично мислене, но не и на обръгнали на всякакви внушения читатели. Колкото и да има сериозен резон в голяма част от разсъжденията на Гунел, те олекват, когато цялата манджа е пресолена. А да се изживяваш като върховен съдник е не просто литературен, но и житейски недъг.

Друга слабост на романа е категоричността, с която Гунел просто „заковава“ някои доста съмнителни „факти“ – като доста безумното му твърдение, например, че в Гърция изобщо не е съществувал танцът сиртаки, преди да се наложи американците да го „измислят“ заради снимките на „Зорба Гъркът“ с Антъни Куин. Това е точно толкова налудничаво и неинформирано твърдение, колкото да кажеш, че българското хоро е измислено във филмово студио „Бояна“ заради снимките на „Време разделно“. Абсурдно, но ето какво наистина пише с абсолютната убеденост на професор по всичко Лоран Гунел: „Малко по-надолу, пред терасата на един ресторант малка група музиканти свиреха пред насядалите по масите туристи, а няколко танцьори танцуваха сиртаки, един вид за да възродят прастара гръцка традиция. Сиртакито беше измислено за нуждите на един гръцко-американски филм, „Зорба гъркът“, и оттогава целият свят беше убеден в неговата автентичност. Накрая дори някои гърци повярваха. Неограничено е американското влияние.“

(Хм, някой май никога не е чел Казандзакис или други гръцки автори от епохите преди въпросния филм.)

Честно казано, след подобни моменти в книгата, а те изобилстват, си мисля какъв прекрасен кадър за телевизията на Сидеров би бил Гунел, но истината е, че тази книга (повярвайте!) ще се превърне в световен бестселър. Просто защото хората навсякъде са жадни точно за такива конспиративни теории и проповеди, изобличаващи всичко около тях и предлагащи оправдание за собствения им провален живот…

Но лично аз предпочитам отново да чета Лоран Гунел в амплоато му на сладникавия, но и вдъхващ надежда писател. Там му е силата, а и той го осъзнава добре. Неслучайно казва следното: „Това със сигурност не е обичайно за мен и още в следващата си книга ще се върна на онова, което дълбоко ме вълнува: писането на позитивни истории, които допринасят за запалването на малки свещици.“

Е, тук няма как да не се съглася с  него!

Прочетете още:

„Дървесна история“ – литературен подвиг и ужасно предупреждение

КАКВО МИСЛИШ?

2 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Пица със сладък картоф

Пица с блат от сладък картоф

Шоколадово мартини

Шоколадово мартини за първа пролет