in

Принцеса Рудабе: Театърът е спасил немалко животи, спаси и мен

Ралица Стоянова
Снимки: Личен архив

Ралица Стоянова завършва актьорство за куклен театър в класа на професор Боньо Лунгов, след което става част от трупата на театър „Константин Величков“ в Пазарджик. През 2015 печели награда „Сивина“ за ролята на мащехата в представлението „Хензел и Гретел“, година по-късно е номинирана за Полет в изкуството на наградите „Стоян Камбарев“. Във филма „Жените наистина плачат“ си партнира с Мария Бакалова, която е нейна екранна сестра. Може да я гледате и в прекрасния спектакъл в столичния театър „Азарян“ – „Шахнаме: Сказание за Зал“ като принцеса Рудабе.

Ралица Стояноива

Г-це Стоянова, как спектакъл като „Шахнаме: Сказание за Зал“ се появи на бял свят?

Проектът е на Елена Панайотова, която е и режисьор на спектакъла. „Шахнаме – Книга на царете“ е най-значимият национален епос на Персия. Състои се от 60 000 строфи и в него е описана историята на Персия от най-древни времена до проникването на исляма през VII век. Писана е от Фердоуси в продължение на 35 години, в периода 976 – 1011 г.  За първи път се поставя този текст в България и съм изключително признателна за работата по него. Пренася те векове назад и разбираш как темите тогава и сега са еднакви, а именно войната поради политически конфликти, любовта, страхът и вярата. Искаше ми се войната да остане за отминалите векове, а ние само да изиграваме историята.

На мен лично ми липсват такива спектакли. Добрите послания стигат до хората по-бързо с изкуство. Как те зарежда теб лично?

Изкуството променя хората и то към по-смислено живеене. Иска ми се всички от малки да пеем напрекъснато, да танцуваме, да играем в театрални трупи и вярвам че така ще изчезне агресията веднъж завинаги. Театърът е спасил немалко животи, спаси и мен.

На какво ни учи спектакълът?

Учи ни на споделяне. Споделяне на емоции, на тишина, на заедност. Казва ти с едно леко намигване и усмивка, че не си сам в проблемите си и всичко скоро ще се оправи, а сега си поплачи или може би се усмихни.

Ралица Стояноива

„Шахнаме – Книга на царете“ е под закрилата на ЮНЕСКО за културно наследство. Какво трябва да вземем от персийската култура?

Всъщност ние дълбоко в корените си имаме еднакви вярвания, но в съвременния свят сме ги забравили. Спектакълът „Шахнаме: Сказание за Зал“ ни напомня за обичта и уважението към близките, уважението на мъжа към жената и на жената към мъжа, уважението дори към врага. Всеки гледа на другия като към Бог, но и усеща себе си като Него, като част от Цялото. В това вярвам и аз, всички ние сме частичка от Бог и той е точно вътре в нас.

 По какво българите се различават от тази култура? Вие бяхте и в Техеран със спектакъла.

Това е доста различен свят от нашия. Те имат изградени вярвания, които се различават поне във външната обвивка с нас. Разбира се, визирам най-вече правата на жените там или по-скоро липсата на такива, както и забулването им. Това е нещо, което не мога да приема. Докато бяхме там, първите дни ми беше много трудно да нося на главата си кърпа, изпитвах огромна съпротива, но това е едно от изискванията и ако искаш да си на тяхна територия, трябва да го спазваш. Има и морална полиция, която следи за това.

Иран има страхотно отношение към културата си и изобщо към културата. Великолепни дворци, музеи, джамии, кина, театър и всичко е древно и запазено. Изключително талантлив народ са, киното им е на световно ниво, театралните им и кинофестивали са големи и международни, имат изключителни писатели, спортисти, актьори. Изобщо изкуството е на пиедестал. Иранският народ държи на ценностите си и ги пази.

Ралица Стояноива

Ти играеш Рудабе. Какво ти беше най-трудно, за да се превъплътиш в ролята?

Да пресъздам характерните им персийски движения в съчетание с римите. Това са абсолютно различни културни жестове и то древни, а е нужно да идват естествено, все едно така си говоря. Даже толкова се упражнявах извън репетициите, че в един момент се усетих, че говоря с жестове докато се къпя, докато шофирам и говоря с приятели. Така разбрах, че вече са станали част от мен. Дори на всяко представление си импровизирам с различни. А в началото – мъка, мъкааааа.

За коя роля си мечтаеш?

За толкова много роли си мечтая, но най-хубавото е, че винаги ми се сбъдват, затова нека си помечтая за нещо „по-нереално“. „Хамлет“ – нека ми се случи Хамлет!

А като жена за какво си мечтаеш?

Да си живея спокойно. Без убийства, агресия, изнасилвания, болести. Да си живея простичко и спокойно.

Ралица Стояноива

За какво плачат жените?

За всичко! Защото ни минава през душите. Жената не може да плаче без причина. Това е нашият най-прекрасен начин да се изразим. Ако и мъжете го правят по-често, няма да имат нужда от физическото проявление. Нека се учим от децата и да не потискаме сълзите им.

Как минава един ден на принцеса Рудабе?

В търсене на красотата през деня и благодарност вечерта. Това е мъдрото ми обобщение, иначе и с прости неща се занимавам. Те са най-ценни.

Прочетете още:

„Шахнаме: Сказание за Зал“ – древният код на човечеството

КАКВО МИСЛИШ?

2 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Стив Джобс

15 любопитни факта за Стив Джобс

Победители Оскари

Наградите „Оскар“ 2022- кои са големите победители?