in

Преди повече от век издигат кандидатурата на Вазов за Нобелова награда

Нобелова награда
Снимка: Pixabay

От 1901-а насам всяка година се връчват Нобелови награди. Великият изобретател е пожелал те да се дават на тези, „които най-много са допринесли за благото на човечеството“. Преди повече от век – на 20 септември 1916 година, проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. По това време народният поет вече е популярен в Швеция, тъй като още през 1895 г. неговият роман „Под игото” е преведен в скандинавската държава. Преводач на шведски език е видният славист проф. Алфред Йенсен.

Именно той в началото на ХХ век предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Двамата са близки приятели. Шведът го включва в списъка на кандидатите, ала напразно чака мотивирано изложение от София. За да не пропусне срока – 1 февруари, на 30 януари представя Пенчо Славейков с превода си на „Кървава песен“ – сам прави задълбочена обосновка до комитета с предложение да му бъде дадена наградата за 1912 г. Заключението му е, че българинът е „безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетичен шедьовър („Кървава песен“)“. Ала смъртта връхлита Славейков далече от България – в Камо Брунате, Италия, което променя всичко.

Интриги

Председателят на Академията Иван Гешов има огромно желание Вазов да бъде предложен за Нобеловата премия още през 1912 г., но проф. Шишманов тогава отклонява поканата да напише мотивирано мнение, „преди да сме що-годе сигурни, че предложението ни ще бъде взето във внимание”. В спомените си Иван Шишманов пише: „Мечтата на Вазова от години насам беше да получи Нобеловата премия за литература (още преди смъртта на Пенча Славейкова). Моли ме да пиша Йенсену”. А на 13 декември 1916 г. в скоби отбелязва: „Когато Йенсен беше тук, той ми призна, че Кръстев често му бил говорил против Вазова“.

Смята се, че това може би е оказало влияние върху крайното решение на Нобеловия комитет. Така през 1917 г. Нобеловата награда за литература не е връчена на Иван Вазов, а на шведския поет, белетрист и историк Вернер фон Хайденщам.

Освен Вазов и Славейков, сред номинираните за Нобелова награда за литература български автори са още: забравеният напълно днес поет Иван Грозев – за 1928 г. и 1929 г., Елисавета Багряна – за 1943, 1944, 1945 г., а през втората половина на миналия век (според неофициални източници) – Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков.

Единствени на Балканите

Досега нито един наш писател не е удостоен с този приз и така България остава единствената страна на Балканите без Нобелов лауреат за литература. Утешителен може би е фактът, че Нобеловият лауреат Елиас Канети е роден у нас. Немскоезичният писател от сефарадско-еврейски произход получава наградата през 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила”, но като гражданин на Великобритания.

Утешителни факти

Все пак не бива да се отчайваме. Пейтън Раус получи Нобелова награда за откритие, което направил 56 години преди годината на удостояването му; Пьотр Капица е чакал близо половин век; Ханс Бете – 28 години, Макс Борн – 22 години…

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

промяна, шанс, права

Правата на жените през миналия век

София Лорен

София Лорен – пътят от бедно момиче до световна слава