in

„Морфин“ – личната изповед на Булгаков

Морфин

Специален екип от млади хора изследват текст на Михаил Афанасиевич Булгаков, който е поставен за първи път на българска сцена. Спектакълът „Морфин“ по неговата едноименна повест се играе в новото пространство за култура Yalta Art Room. Театрално-визуалният моноспектакъл взима на мушка мястото на човека в света и изследва деструктивното разпадане на личността му в битката между разум и чувства, божествено и земно, реално и нереално.

В главната роля на доктор Поляков, както и в тази на Бомгард, ще се превъплъти младият и талантлив актьор Петър Петров-Перо. Режисьор е Кристина Беломорска, а това е нейният дебют на професионална сцена. Двамата са състуденти от класа на проф. Иван Добчев (випуск 2019) и са направили сами адаптацията на повестта. Творческият екип включва още Сияна Драганинска, която също прави своя дебют и е отговорна за сценографията и костюмите, музиката е дело на талантливия композитор Давид Кокончев, а мултимедията е създадена от момчетата от Sturshel Studios – Боян Фераджиев, Алекс Генчев и Иван Иванов и със съдействието на Стефан Михалев-Оди.

Личната изповед на Михаил Булгаков

„Морфин“ (1917 г.) е личната изповед на Михаил Булгаков, разкриваща тайната му зависимост към опиата и последвалите мрачни изпадания в коварната му прегръдка. Морфин – алкалоид, въздействащ на нервната система, предизвикващ затруднено дишане, повръщане, спадане на кръвното налягане, затопляне, успокоение, усещане за пълно щастие, екстаз, изпадане в полусънно състояние и мощни халюцинации. Извлича се от растението Мак. Носи името си от древногръцкия бог на сънищата Морфей. Използва се като силно обезболяващо при непоносима физическа болка, а понякога и при душевна… в повечето случаи. Непоносима душевна болка. Няма данни да носи дълготрайно облекчение. Води до пристрастяване и смърт.

Годината на творбата е 1917-а – време на смут, революции, надежди и крушения. Току що завършилият образованието си Михаил Булгаков, също като своя герой от повестта „Морфин“ доктор Поляков, е назначен за селски лекар в глухата провинция. Там, след заболяване от дифтерит, той се пристрастява към морфина, зависимост, която успява да преодолее след двегодишни усилия. Булгаков, както и много от колегите му по онова време, стават жертва на заблуждението, че лекарят, по силата на своите знания и опит, не може да стане морфинист. Напротив – свободният достъп до опиати и изследователският интерес довеждат до истинска епидемия на наркотична зависимост сред медиците.

„Нощта тече черна и мълчаливa. Там някъде е голямата гора, зад нея рекичка, студ, зима. Далеч …далеч е настръхнала буря. Скрит в своята стая доктор Поляков спи, сънува и вижда невидимото, пропада в невъзможното и в своя дневник изписва мрачната изповед на един морфинист. Какви сънища сънува той? Какво вижда в своите халюцинации? От какво бяга и има ли кой да го спаси…“ – отговорите на тези въпроси ни дава постановката.

Тя има номинация АСКЕР 2022 в категория „Изгряваща звезда“.

Петър Петров-Перо

Петър Петров-Перо завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2019 г., в класа на проф. Иван Добчев. В момента следва магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участвал е в представленията „Черна дупка“, „Говори ми като дъжда“, „Изкуство в клетка“; „Практики на принуденото тяло“, „Процесът“, „Сексуални перверзии“, „Сладка смърт“, „Късметлията с ръждивия пистолет“, „Орото ламя е“, „Ескориал“, „Вуйчо Ваньо“ и др. Снимал е в международни филмови продукции като „The Outpost“, „We die young“, както и в националните такива „Шекспир като улично куче“ и „Екшън“. Участва в сериалите „Братя“ и „Пътят на честта“. „Морфин“ е неговият първи моноспектакъл.

Режисьорът Кристина Беломорска

Кристина завършва НАТФИЗ през 2019 г., специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев и магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет. Сред режисьорските ѝ работи са „Изкуство в клетка“, „Предназначено за събаряне“, „Моцарт и Салиери“, „Сексуални перверзии“, кино-театралната инсталация и радиопиесата „Архив: Името ми бе“, „Мишеловката“ в „Хамлет“ на плевенския театър и др. Играла е в представленията „Черна Дупка“, „Онова нещо“, „Срещу тишината“ и „Изгубеното поколение“.  Номинирана е и печели награда „НАЙ-НАЙ-НАЙ“ за режисура на НАТФИЗ през 2019 г. , а през 2020 г. дебютната ѝ пиеса „EXODUS: отвътре навън“ е номинирана в конкурса на НБУ за нова българска пиеса. Моноспектакълът „Морфин“ е дебютът ѝ като режисьор.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

стрес

Как да спрете да мислите прекалено много?

Най-интересните заглавия в Netflix през май