in

„Морфин“ – личната изповед на Булгаков

Морфин

Специален екип от млади хора изследват текст на Михаил Афанасиевич Булгаков, който е поставен за първи път на българска сцена. Спектакълът „Морфин“ по неговата едноименна повест се играе в новото пространство за култура Yalta Art Room. Театрално-визуалният моноспектакъл взима на мушка мястото на човека в света и изследва деструктивното разпадане на личността му в битката между разум и чувства, божествено и земно, реално и нереално.

В главната роля на доктор Поляков, както и в тази на Бомгард, ще се превъплъти младият и талантлив актьор Петър Петров-Перо. Режисьор е Кристина Беломорска, а това е нейният дебют на професионална сцена. Двамата са състуденти от класа на проф. Иван Добчев (випуск 2019) и са направили сами адаптацията на повестта. Творческият екип включва още Сияна Драганинска, която също прави своя дебют и е отговорна за сценографията и костюмите, музиката е дело на талантливия композитор Давид Кокончев, а мултимедията е създадена от момчетата от Sturshel Studios – Боян Фераджиев, Алекс Генчев и Иван Иванов и със съдействието на Стефан Михалев-Оди.

Личната изповед на Михаил Булгаков

„Морфин“ (1917 г.) е личната изповед на Михаил Булгаков, разкриваща тайната му зависимост към опиата и последвалите мрачни изпадания в коварната му прегръдка. Морфин – алкалоид, въздействащ на нервната система, предизвикващ затруднено дишане, повръщане, спадане на кръвното налягане, затопляне, успокоение, усещане за пълно щастие, екстаз, изпадане в полусънно състояние и мощни халюцинации. Извлича се от растението Мак. Носи името си от древногръцкия бог на сънищата Морфей. Използва се като силно обезболяващо при непоносима физическа болка, а понякога и при душевна… в повечето случаи. Непоносима душевна болка. Няма данни да носи дълготрайно облекчение. Води до пристрастяване и смърт.

Годината на творбата е 1917-а – време на смут, революции, надежди и крушения. Току що завършилият образованието си Михаил Булгаков, също като своя герой от повестта „Морфин“ доктор Поляков, е назначен за селски лекар в глухата провинция. Там, след заболяване от дифтерит, той се пристрастява към морфина, зависимост, която успява да преодолее след двегодишни усилия. Булгаков, както и много от колегите му по онова време, стават жертва на заблуждението, че лекарят, по силата на своите знания и опит, не може да стане морфинист. Напротив – свободният достъп до опиати и изследователският интерес довеждат до истинска епидемия на наркотична зависимост сред медиците.

„Нощта тече черна и мълчаливa. Там някъде е голямата гора, зад нея рекичка, студ, зима. Далеч …далеч е настръхнала буря. Скрит в своята стая доктор Поляков спи, сънува и вижда невидимото, пропада в невъзможното и в своя дневник изписва мрачната изповед на един морфинист. Какви сънища сънува той? Какво вижда в своите халюцинации? От какво бяга и има ли кой да го спаси…“ – отговорите на тези въпроси ни дава постановката.

Тя има номинация АСКЕР 2022 в категория „Изгряваща звезда“.

Петър Петров-Перо

Петър Петров-Перо завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2019 г., в класа на проф. Иван Добчев. В момента следва магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участвал е в представленията „Черна дупка“, „Говори ми като дъжда“, „Изкуство в клетка“; „Практики на принуденото тяло“, „Процесът“, „Сексуални перверзии“, „Сладка смърт“, „Късметлията с ръждивия пистолет“, „Орото ламя е“, „Ескориал“, „Вуйчо Ваньо“ и др. Снимал е в международни филмови продукции като „The Outpost“, „We die young“, както и в националните такива „Шекспир като улично куче“ и „Екшън“. Участва в сериалите „Братя“ и „Пътят на честта“. „Морфин“ е неговият първи моноспектакъл.

Режисьорът Кристина Беломорска

Кристина завършва НАТФИЗ през 2019 г., специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев и магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет. Сред режисьорските ѝ работи са „Изкуство в клетка“, „Предназначено за събаряне“, „Моцарт и Салиери“, „Сексуални перверзии“, кино-театралната инсталация и радиопиесата „Архив: Името ми бе“, „Мишеловката“ в „Хамлет“ на плевенския театър и др. Играла е в представленията „Черна Дупка“, „Онова нещо“, „Срещу тишината“ и „Изгубеното поколение“.  Номинирана е и печели награда „НАЙ-НАЙ-НАЙ“ за режисура на НАТФИЗ през 2019 г. , а през 2020 г. дебютната ѝ пиеса „EXODUS: отвътре навън“ е номинирана в конкурса на НБУ за нова българска пиеса. Моноспектакълът „Морфин“ е дебютът ѝ като режисьор.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

стрес

Как да спрете да мислите прекалено много?

Най-интересните заглавия в Netflix през май