Нина Александрова
Те са трима – Тодор, Петър и Мат. Съвършената съвременна рок банда. Песните им имат послания, музиката им е различна, истински са, на всичкото отгоре – и много талантливи. Те са Innerglow. На 4 октомври от 19.00 часа в легендарното Първо студио на БНР групата кани на специална среща своите фенове. Тримата обещават различен концерт.
Здравейте! Създавате авторска музика – как, какви импулси ви вдъхновяват, през кое време на денонощието, кой пише текстовете, кой музиката?
Тодор: Вдъхновенията са навсякъде около нас, а ние сме свикнали да изразяваме емоциите чрез музика и вече го правим инстинктивно.
Тримата сме активни в различни часове от деня, така че можем да си представим, че във всякакъв период от денонощието се създава по някоя песен на Innerglow. И хубавото е също, че с годините свикнахме и тримата да се включваме във всяка част от творческия процес, така че всички допринасяме за текстове, композиции и аранжименти.
Откъде идва тази смесица на стилове, като съвкупност от етноси е – автентична, различна и многообразна?
Тодор: Всичко идва от нашата обща нужда да се изразяваме свободно в музиката без да си налагаме ограничения и без да се опитваме да влизаме в някакви рамки.
Ясно е, че сме тръгнали от класически рок образци още преди години, когато сме се учили да свирим, но оттогава сме се разпрострели в най-различни посоки и безкрайно сме разширили музикалните си интереси.
Сега вече дори ние не можем да определим какъв точно жанр е Innerglow. Но знаем, че си е нещо наше, което се е получило съвсем интуитивно.
Посланията ви са универсални. Какво обаче искате да достигне най-вече до феновете ви?
Петър: Мечтите са много важни. Животът е твърде кратък, за да не мечтаем. Всеки има различна мечта от различна величина, но също толкова валидна и стойностна. Всички сме едно цяло и трябва да проявяваме повече разбиране един към друг. Обществото е като гигантска рок група – без компромиси няма как да останем заедно.
Всяка банда си има уникална история. Каква е вашата?
Мат: Имало едно време трима рокаджии, които се събрали да си посвирят тежки рифове, но от колоните започнало да излиза поп-рок-диско. Спогледали се с недоумение, докато сочните диско бийтове изпълвали студиото и забелязали, че ръцете и краката им са започнали да мърдат в ритъм. Така осъзнали, че музиката е излекувала сковаването във врата от поредния „хедбенг“ и че искат да лекуват и други, карайки ги да танцуват и да се движат с радост.
Вътрешно сияние – това означава Innerglow, как се зароди идеята?
Тодор: Не ни беше лесно да открием име, което да отговаря на нашите представи за групата, но то възникна сравнително рано, още когато тепърва трупахме първоначалните идеи за песни.
Мисля, че няколко години по-късно вече си харесваме името много повече, отколкото в началото. И успяхме да го изпълним с някакво смислено съдържание, за да могат днес слушателите да свързват Innerglow с някакви конкретни усещания и настроения.
Имате само една песен на български език?
Тодор: Но тя се прие толкова добре, че някак естествено дойде нуждата да пишем още български текстове. Песента „Знак“ наистина си беше голяма стъпка за нас поне по няколко причини и с нея се насочихме в още една различна посока.
Следващите песни на български вече се задават и скоро ще има какво да се чуе.
Предполагам, че всеки един от вас не се занимава само с музика, с други думи казано, какво още работите?
Мат: Реално всеки от нас се занимава основно с музика цял живот. По-скоро всички имаме и странични работи и занимания, с които да подпомагаме музиката и живота си. Аз например превеждам филми, преподавам уроци, продуцирам тракове и правя микс и мастъринг, Тод го играе журналист, а Пийт – тонрежисьор в радиото. Но да, музиката е нещото, което ни движи и около което се върти всичко.
Според вас на какво се дължи успехът ви?
Петър: Мисля, че когато един артист е искрен, това си личи и хората го оценяват. Когато пееш от сърце и влагаш част от себе си, все някой ще припознае това, което преживяваш като нещо присъщо за него. Макар че обичаме да пеем за космос и сателити, често възпяваме и всекидневните трудности, срещу които всеки се изправя. Като слушател и фен на музиката бих казал, че е хубаво да се идентифицираш с някоя песен и да си кажеш – „я виж, не само аз се чувствам така“.
Разкажете смешни и сериозни моменти от ваши изпълнения, срещи с фенове, репетиции!
Мат: Купонът по сцените и около тях винаги е на ниво. Веднага ми изниква една ситуация отпреди 4-5 години. Отиваме на фестивал конкурс за банди извън София. Подготвили сме репертоара, свирили сме, надъхани сме. Излизаме на сцената и започва изпълнението. Минава първата песен – всичко точно. На втората песен обаче свирим ли, свирим ние и изведнъж замахвам за поредния удар с касата, когато чукчето излита и – край. Каса няма, а без касата, цялата музика увисва. Опитах да заменя крака с ръка и да свиря с ръка всичко, което трябва да свири той, но уви. Все едно да ти отрежат крака по време на състезание на 100 метра спринт. Спряхме, посмяхме се и продължихме нататък. Естествено, че не спечелихме конкурса. 😃
Също така много обичаме да се запознаваме най-напред със сутиените на дамите по концертите ни, които после ги използват като билет за бекстейджа под претекст, че биха искали да си ги вземат обратно. Наистина готина тактика!
Откъм сериозните – плача. Отиваме в клуб, който няма да назовавам, и осъзнаваме, че холът на апартамента ни е по-голям от него, а това, на което трябва да слушаме нашето изпълнение, мониторите, са Logitech колонки 5+1 за компютър. Беше изпитание за всички ни, но оцеляхме на любовни погледи и вяра.
Къде и как се виждате след 5 години, може и след 10?
Петър: Малко по-сериозни и зрели, но все така жадни за покоряване на нови музикални цели и приключения. Надявам се на все повече международни сцени и фестивали. Разбира се, искам да достигнем с музиката си повече хора, не само по света, а и у нас.
