in

„Когато вярвахме в сирени“ – дълбок разказ за пречистващата сила на истината

Право в урагана от емоции на едно разбито семейство ни пренася преведеният на повече от 20 езика роман „Когато вярвахме в сирени“ от бестселъровата авторка Барбара О’Нийл, която прави дебюта си и у нас.

„Сестра ми е мъртва от петнайсет години, а ето че я виждам в новините по телевизията.“

Джоузи Бианки загива във френски влак по време на терористична атака преди много години. Тялото ѝ никога не е намерено, но предвид обстоятелствата е невъзможно да е оцеляла. Или поне в това вярва по-малката ѝ сестра Кит – лекарка в спешното отделение на Санта Круз, чийто живот остава безвъзвратно белязан от загубата на най-важния за нея човек.

Някога била целият свят на Кит, Джоузи изчезва завинаги, а след нея остава само болезнения спомен за слънчевите дни на калифорнийския бряг от детството им и истинското щастие. До момента, в който Кит не я зърва в телевизионен репортаж за бушуващ пожар в Окланд, Нова Зеландия.

Няколко секунди са нужни на жената да разпознае красивите черти на сестра си. Приликата е невероятна и недвусмислена.

Няколко секунди, които променят всичко

Тези секунди донасят водовъртеж от емоции  – скръб и загуба; гняв, разочарование и объркване. Възможно ли е Джоузи да е била жива през всичките тези години? Каква е причината да се крие от Кит – сестрата, която я е обичала безрезервно, с всяка своя молекула?

Решена да открие отговорите на тези въпроси и най-после да се освободи от задушаващата хватка на несигурността, Кит тръгва към Нова Зеландия, знаейки, че пътуването ѝ през океана ще я отведе право при болезненото ѝ минало.

Семейни тайни от детството, неподозирани трагедии и спомена за едно момче, което се появява от нищото и става част от малкия и самодостатъчен свят на двете момичета, изплуват на повърхността, заплашвайки да събудят отдавна заровени призраци.

В океана от лъжи, в който са се превърнали животите им, двете сестри ще трябва да се изправят срещу опустошителната истина, в опит отново да намерят път една към друга. В опит отново да повярват в силата на омайната песен на сирените…

В духа на романите на обичаната у нас Елин Хилдебранд, „Когато вярвахме в сирени“ на Барбара О’Нийл е много повече от мистерия за безследно изчезнал човек. В дълбините на този майсторски изплетен роман за изгубеното детство и невинността, за прошката и изкуплението, за белезите, които всеки един от нас трупа по пътя си, читателите ще открият невероятна гама от емоции и герои. И ще станат свидетели на пречистващата сила на обичта.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

зима, коса

Как да се грижите за косата си през зимата

майка

„Майка“ – когато съдбата те избере за различно родителство