in

Историята на Бодлер и Жана: любов, тъга и гениалност

Бодлер
Снимка: Screenshot/Teaser/CPB

Тягостно усещане оставя в зрителя документалният филм „Безименната, историята на Жана и Бодлер“ на режисьора Режин Абадиа. Не само поради самия живот на „прокълнатия поет“, който издъхва едва на 46 години в Париж от сифилис и злоупотреба с наркотици. Нито заради тъжната му любовна история с чернокожата Жана Дювал, която е муза на Бодлер повече от 2 десетилетия, но скандалите помежду им и острата расистка реакция на обществото вгорчават дори и най-красивите им моменти…

Просто целият подход на документалния филм, част от фестивала Master of Art, е като на професионална оплаквачка, която обаче се вайка не пред гроба на Бодлер, а пред разбития живот на родената в Хаити Жана.

А защо е разбит, ще попитате. Ами защото наистина тази жена, която пробва да бъде актриса, но в крайна сметка е издържана от гениалния поет, докато той е жив, е обвита в преднамерена анонимност и почти не е споменавана от приятелите, а по-късно и биографите, на Бодлер. Дори образът ѝ е изтрит от картина на Курбе, на която обаче остава поетът…

Да, расистките предразсъдъци през 19-и век са наистина порочна практика и трябва да бъдат заклеймявани, но в крайна сметка винаги може да се намери и друг ъгъл, освен този на плачливото вайкане, за да бъде разказана една от великите любовни истории, нали? Та нали проникновената любовна лирика на Бодлер от „Цветя на злото“ е вече неизменна част от световното културно наследство – няма как историята между Шарл и Жана да бъде разказвана само от трагичен ъгъл. И все пак, да не забравяме, че известният декадент подарява на хаитянката безсмъртие!

Не че трагедията отсъства, даже напротив, от живота на гениалния поет. Бодлер губи баща си, знаменит сенатор от времето на Наполеон, едва 6-годишен. Майка му се омъжва за виден генерал: нещо, което малкият Шарл така и не ѝ прощава, но именно в ръцете на същата тази майка издъхва едва 46-годишен, докато Жана изобщо не се появява в парижката болница (факт, умишлено спестен във филма, както удобно са „забравени“ и вечните обвинения на мулатката към поета, че не се грижи добре финансово за нея).

Младият Бодлер се отдава на твърде разгулен живот с много опиум, алкохол и безразборен секс в Париж, и за броени месеци профуква половината си наследство, като включително хваща сифилис. Едва на 23 години е лишен от остатъците от това наследство – превантивна мярка от страна на майка му и доведения му баща, която обрича Шарл и Жана, с която вече са двойка, на полугладно съществуване… Това е и повод Бодлер да се пробва да сложи край на живота си (слава Богу, неуспешно, иначе нямаше да имаме „Цветя на злото“) едва 24-годишен, пробождайки гърдите си, но без сериозни наранявания.

Ироничното в случая е, че „предсмъртното“ писмо, което внезапно обеднелият поет тогава изпраща на своята креолска любов, преди няколко години беше продадено за 234 хиляди евро… А иначе, когато не успява да умре, Бодлер се хваща с писане на статии за изкуство – за да оцелее някак със своята любов, но никога вече няма да може да я покрива с бижута и кашмирени шалове, както в началото на връзката им.

А парижкото общество е наистина жестоко! Пренебрежението и презрението към мулатката, обсебила дните и нощите на Бодлер, никога не се пречупва в рамките на живота им… Всъщност, едва в последните няколко десетилия отношението към Жана Дювал започва да се променя и тя бавно излиза от своята невидима „анонимност“.

Тъмнокожата муза също е болна от сифилис (абсолютен бич през 19-и век) и реално двамата влюбени се превръщат почти в инвалиди, а към края на живота си Бодлер има вече и неврологични увреждания. Към коктейла от наркотици и ударни дози алкохол, той вече е добавил и поредното огромно разочарование: когато в крайна сметка излиза днес признатата му за гениална стихосбирка „Цветя на злото“, издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис, и двамата са съдени за нарушаване на обществения морал…

Смъртта е едва ли не избавление от този живот за великия поет, естет и декадент, който така и не се справя с изискванията на нормалното всекидневие и все гледа да избяга в друга реалност, създадена от наркотиците, вдъхновението и алкохола.

Дали Жана Дювал присъства на погребението му и до днес не е ясно, но филмът наистина прави опит да извади от изкуствено наложената анонимност тази жена и муза.

Въпреки общото тягостно усещане, „Безименната, историята на Жана и Бодлер“ хвърля допълнителна светлина върху епохата и живота на тази легендарна двойка и със сигурност представлява интерес за почитателите на великия, трагичен декадент.

КАКВО МИСЛИШ?

3 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Връзка искра

6 начина да разпалите искрата във връзката отново

Кралски особи

Какво са работили кралските особи преди да получат титлите си