Нина Александрова
„Чест“ е безпощадно честна пиеса, написана с остро перо, с хумор и изящество. Тя деликатно и смело изследва изпитанията, през които човек преминава, за да открие най-дълбокото значение на думата обич. Играе се в Театър 199 „Валентин Стойчев“, като следващото представление е на 27-и февруари. Режисьор е Ивайло Христов, в ролите влизат блестящите Кристина Янева, Владимир Карамазов, Елена Хрант и Каталин Старейшинска.
Какво се случва, когато споделените ценности и отговорности в един напълно хармоничен брак внезапно избледнеят? Онър и Джордж са женени от 32 години. И двамата са признати автори, макар поезията в живота на Онър да е отстъпила място на отдадеността й на съпруга и майка. Но когато се появява възможността един живот да се обнови, за сметка на щастието и сигурността на другите в семейството, сякаш целият свят се преобръща.
Ивайло Христов поставя пиесата във високо темпо. На сцената, изградена пестеливо и ефектно, четиримата чудесни актьори играят „на сто“. Събитията преливат едно в друго и се изострят безмилостно. Докато не се стигне до финала, може би малко задъхан, но много лиричен.
Г-н Христов, какво Ви привлече в текста?
В тази пиеса има много теми… Но може би това, което най-силно ме вълнува е как човек се справя с раздялата, със загубата. Всяка една загуба оставя печат върху човека. Как му се отразява, как се променя животът му нататък, как се променя характерът му? Всички герои в „Чест“ преживяват сериозна загуба. При някои това действа оздравяващо, при други – разрушително.
Как избрахте актьорите за тази постановка?
Разпределението е много особено нещо. Човек го вижда в съзнанието си. Да речем, Владо и Кати отдавна са ми в главата и като прочетох пиесата те ми се подредиха в ролитe на Джордж и Клаудия. Не знам, някак интуитивно правя тези неща. Но трябва да кажа, че съм много щастлив, че работих точно с тези четирима актьори!
Има ли виновен за това, което се случва в „Чест“?
Не виня никого от героите. Лесно е да се вини героя на Владо – Джордж. Но аз го виждам като трагическа личност, той е много силно потърпевш от своите собствени чувства и постъпки… Войната между половете е напълно безсмислена. Не ни ли стига това, което става в Украйна, та и война между половете?! Защо трябва да се воюва? Няма нищо по-хубаво от тази взаимовръзка, между жената и мъжа, благодарение на нея тоя свят светува. Но тя не е лесна.
Как мислите, че ще бъде приета „Чест“?
Много ми е любопитно. Очаквам да усетя срещата с публиката. Защото тая пиеса е някак провокативна, по един много интересен и по-различен начин… Но пък е много хубава
Родената през 1962 г. в Мелбърн ДЖОАНА МЪРИ-СМИТ е сред най-популярните драматурзи на Австралия. След като написва няколко не съвсем успешни текста, през 1995 г. Мъри-Смит пътува за кратко до САЩ: „Спомням си как един ден се разхождах без пукната пара из Ню Йорк. На шега си помислих дали някога ще видя името си в светлините на Бродуей. Скоро след това написах „Чест“. Две години по-късно тя бе поставена в театър на този булевард“.
Днес нейни пиеси се играят по целия свят на повече от двадесет езика. Влизат в репертоарите на театри в Пърт, Претория, Париж, Рио де Жанейро, Лондон, Ню Йорк. Сред близо 30-те й заглавия за сцена, по-известни са пиесите „Бомби“, „Женски род“, „Берлин“. Тя пише четири романа, филмови сценарии и няколко либрета. Носител е на редица престижни награди в Австралия и чужбина.
Женена, с три деца, Мъри-Смит е почетен професор по литература на Мелбърнския университет и е една от публичните фигури с най-силен (често пъти скандален) глас в страната.
