in

ЛюбовЛюбов

Зад кулисите на „Ана Каренина“ – истините за Толстой

Текст под снимка - "Анна Каренина" е екранизирана над 30 пъти

Великият Лев Толстой определя книгата си „Ана Каренина“ като своя първи истински роман. Творбата е публикувана през 1878 години, но нещата, които са описани вътре, са актуални и до днес. „Ана Каренина“ разказва любовната история на петербургска аристократка на фона на феодалното руско общество от края на ХІХ в. Основните теми в романа са предателството, вярата, семейството, брака, страстта. Сюжетът се фокусира върху извънбрачната афера между Ана и дръзкия офицер от кавалерията граф Алексей Вронски. А едно от основните послания е, че никой не може да изгради своето щастие върху нещастието на другите. Романът е адаптиран за кино, театър, опера, телевизия, балет, фигурно пързаляне и радио драма. А фразата, с която започва книгата: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ и днес покорява с мъдростта си.

Толстой е вдъхновен от истинска история

Всичко започва, когато той присъства на аутопсията на приятелката си Анна Пирогова. Това се случва през 1872 г. Писателят трябва да разпознае потрошеното ѝ тяло, цялото в кръв. От разследването става ясно, че любовникът на Пирогова я оставя, за да се ожени за друга, а Анна се хвърля под влака на гара Ясенки в Москва. Оставя бележка след самоубийството си. Сюжетът от истинския живот по-късно е изграден в романа на Толстой „Анна Каренина“. Всъщност историята толкова пленява писателя, че независимо от това, че той работи над друг роман по това време, оставя амбициозния си проект за Петър Велики и написва история за уважавана благородничка, която има афера с аристократ. Фокусира се върху живота и вътрешния свят на приятелката си Пирогова.

Книгата постепенно ни въвлича във флирта между Каренина и Вронски – повече от година преди истинската им афера. Авторът разказва без да осъжда поведението на главната си героиня – толеранс, който тя не получава от обществото по онова време. В крайна сметка истинската Анна и измислената Анна имат една и съща съдба. След като Каренина се отказва от всичко, за да сподели живота си с Вронски – уважаван брак, любим син и репутация, чувствата му към нея избледняват. Когато любовникът ѝ я отхвърля, тя се самоубива – хвърля се под влак, за да избегне унижението и срама.

Толстой е сред първите, които говорят за еманципация

Първоначално книгата е издадена на части в периода 1873-1877 г. в периодичното руско издание „Руски вестник“. Толстой влиза в конфликт с издателя си Михаил Катков по политическите въпроси, повдигнати в последната част – отрицателните възгледи на Толстой за руските доброволци, които заминават да се сражават в Сърбия. Това е причината първото цялостно издание на книгата да датира от 1878 г.

Фьодор Достоевски обявява романът за „безупречен, произведение на изкуството“. Неговото мнение се споделя и от Владимир Набоков, който се възхищава от „безупречната магия на стила на Толстой“, и от Уилям Фокнър, който определя романа, като „най-добрият, писан някога“. Романът остава популярен, както показва и една анкета от 2007 г. сред 125 съвременни автори в „Тайм“, която обявява, че „Ана Каренина“ е „най-великата книга, написана някога“. Състои се от осем части, с повече от дузина главни герои. В зависимост от превода обикновено се издава в два тома.

Когато финализира книгата, Толстой има пред себе си куп от 2560 листа. Русия буквално полудява по историята. И до днес има обсебени хора от нея по цял свят. Приживе писателят споделя, че са му нужни две седмици, за да напише цялата история. Впоследствие срещу него се надига вълна на недоволство заради жестоката участ, която сполетява главната му героиня. „Героите ми правят това, което е нужно да се случи в реалния живот – отговаря той, – а не това, което ми харесва на мен“.

Първоначално работното заглавие на „Анна Каренина“ е „Два брака“, семейната нишка остава основната в книгата и в 12-те реакции, които писателят прави на романа. Всъщност Толстой е ревюционер по онова време, защото сблъсква аргументите „за“ и „против“ брака, показва статута на жената в обществото под друг ъгъл. Той е сред първите, които говорят за еманципация. Дръзва да говори за любов след брака в рамките на общество, в което порядките за установени, а всяка приказка има щастлив край – женитбата. Не само в това се крие талантът на Толстой. Той описва страстта, която може да погуби. За него тя е сила, която не само руши, но и преобразява, в крайна сметка обаче и взима своето.

Цитати от „Ана Каренина“:

„Уважението е измислено, за да се скрие празното пространство, където трябва да бъде любовта“.

„Ровейки се в душите си, ние често изравяме нещо, което би лежало там незабелязано“.

„Няма такива условия, с които човек не би могъл да свикне, особено ако види, че всички около него живеят по същия начин“.

„Щом обичаш, обичаш целия човек такъв, какъвто е той, а не какъвто искаш да бъде“.

„Преструването във всичко може да заблуди и най-интелигентния, проницателен човек: но най-ограниченото дете, колкото и умело да е скрито, го разпознава и се отвръща“.

„Ако търсиш съвършенство, никога няма да бъдеш доволен“.

„Щом като колкото глави, толкова и умове има, то и колкото сърца, толкова видове любов съществува“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Илиас Фрагакис: Трябват ни мостове един към друг, с които да преборим съвременните циклопи

крем

Защо е важно да използвате нощен крем