Ася Фърцаловска
Войната в Украйна продължава вече повече от месец. Въпреки множеството атаки, украинската армия успява да удържи и на руснаците определено не им е лесно. Милиони мъже останаха в родината си, за да я защитават и бранят от руските войници.
Когато става въпрос за украинските жени, виждаме и чуваме историите на жените, които са напуснали Украйна, заедно с децата си, и са оставили мъжете си на фронта. Но има и много жени, които са избрали да останат там и да се бият рамо до рамо с мъжете.
Подобно на други аспекти от живота, женската роля е подценявана и в тази ситуация. Има много жени в Украйна, които са истински герои, но някак остават на заден план. Сега ще научите повече за тях.
Няколко седмици след началото на руската инвазия, Олга Лимаренко отива в местния клон на силите за териториална отбрана, за да се запише доброволно за военна служа. Тя обаче не е приета, тъй като „има твърде много хора“. 36-годишната украинка решава да отиде в украинския град Лвов, където приготвя коктейли Молотов, които се изпращат в украинските градове под руска окупация.
Подобно на много други жени, Лимаренко не се притеснява да се включи и в битките, ако това се наложи. Украинката казва „Не сме слаби. Просто чакаме.“ Олга е само една от смелите украински жени, които не се страхуват да застанат до мъжете и да се бият на фронта.
Жените участват активно в битките още от 2014 година, когато Русия за първи път напада родината им. Те започват да се включват в съпротивителни групи още тогава, въпреки че някои от тях никога не са държали пушка до този момент, още по-малко са стреляли с оръжие.
Началото
Военната служба и бойните действия не са никак чужди на украинските жени. Те участват активно в битки в продължение на близо век. Украинки служат като офицери в австро-унгарската армия по време на Първата световна война и Червената армия през Втората световна война. Но за да разберем участието на жените в настоящата война, трябва да се върнем малко назад във времето…
През 2013 година тогавашният президент Виктор Янукович трябва да подпише споразумение с Европейския съюз, за да либерализира търговията и да задълбочи връзките на Украйна с Европейския съюз. В последния момент обаче той рязко променя мнението си и отказва да подпише споразумението. Това негово решение предизвиква обществено възмущение и големи протести.
Именно този момент е повратната точка за жените в Украйна по отношение на тяхното участие във въоръжени конфликти. Тогава жените са активни във всяка сфера на протестите и ясно показват, че не искат да правят супа и сандвичи за протестиращите, а да участват активно във всеки аспект на „Революцията на достойнството“.
Протестите продължават около 3 месеца, след което Янукович е отстранен от поста, а руските войски се преместват в Крим и Източна Украйна. След това значителен брой жени се присъединяват към доброволчески батальони в Източна Украйна, за да продължат да се борят срещу руската агресия. И сега, осем години по-късно, ескалацията на руската агресия срещу Украйна накара някои от тези жени да се бият отново…
Броят на жените в украинската армия
Точният брой на жените в украинската армия към днешна дата не е известен, но миналата година по това време 31 757 жени съставляват 15,6 процента от въоръжените сили на Украйна. Това са данни на военната информационна агенция ArmyInform.
Според Виктория Арнаутова, съветник на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна, приблизително 13 000 от тези жени се бият на фронта, а над 900 са на командни позиции. Важно е да отбележим, че това са официалните данни от миналата година, реалният брой на жените, които в момента се бият на фронта, вероятно е много по-голям.
Примерите за жени, демонстриращи сила и смелост по време на продължаващата война между Украйна и Русия както в армията, така и извън нея, са хиляди, но научете малко повече за някои от тях:
Кайра Рудик
View this post on Instagram
В първия ден на въздушните атаки, в края на февруари, 36-годишната депутатка от украинския парламент се среща с членовете на партията си в Киев. Заедно решават, че трябва да направят най-доброто за Украйна. Рудик решава, че най-доброто, което може да направи, е да остане в столицата и да се присъедни към гражданската съпротива.
„Най-полезна съм тук, където мога да нося оръжие и мога да мотивирам и другите да направят същото“, казва Кайра пред CNN.
View this post on Instagram
Рудик няма никакъв опит с огнестрелни оръжия, но през последните няколко седмици се научава как да зарежда и стреля с различни оръжия. През това време, като част от парламента, тя дава много интервюта и докуменира всичко в социалните мрежи.
Сержант Ина Дерусова
Сержант Ина Дерусова, 52-годишен старши боен медик, се връща от ваканция, когато руските сили нанасят първите удари на Украйна, на 24 февруари. Следващите 2 дни Ина прекарва в грижи за ранените при атаките в град Ахтирка.
За съжаление има възможността да помага само 2 дни, защото на 26 февруари е убита при руски обстрел. На 12 март тя стана първата жена, удостоена посмъртно със званието „Герой на Украйна“.
Яна Зинкевич
View this post on Instagram
Когато през март 2014г. избухва въораженият конфликт в Донбас, 19-годишната студентка по медицина Яна Зинкевич решава да оказва първа помощ на украински войници, воюващи на фронтовата линия.
Сега, осем години по-късно, Зинкевич е командир на хоспиталиерите (парамедици, които са навсякъде по фронтовите линии, и целта им е да „закрепят“ състоянието на ранените, докато стигнат до болницата). Тя също е главен медицински офицер на Украинската доброволческа армия, както и член на украинския парламент от 2019г.
View this post on Instagram
За съжаление Яна не може да се бие на фронта, тъй като получава сериозно нараняване при автобомобилна катастрофа през 2015г., но това, което тя прави, е не по-малко важно.
София и Соломия Артемчук
Когато 30-годишните близначки София и Соломия се присъединяват към хоспиталиерите, разбират, че майка им е направила същото преди седем години.
Близначките са в една от базите на хоспиталиерите в Киев, където осигуряват спешна медицинска помощ на ранените и подпомагат евакуацията им от града. И подобно на останалата част от техния батальон, сестрите Артемчук също са въоръжени.
„Знаехме какви са опасностите, когато се присъединихме, така че не можем да се оплачем“, казва София пред Independent. „Преминахме обучение за използване на оръжия, но досега не ни се е налагало да ги използваме. Нашата работа е да спасяваме животи, това е наш приоритет, но трябва и да се защитаваме, ако е необходимо.“
Тези жени, а и много други украинки, които са готови да дадат живота си за родината си, са поредното напомняне за света, че женската сила не бива да се подценява и че има герои и от нежния пол.
Прочетете още:
-
Според вас жените трябва ли да се бият на фронта?
-
Да
-
Не
-
