in

Д-р Габор Мате – как да лекувате травми и зависимости

Мате

Д-р Габор Мате е канадски лекар и автор, специалист за лечение на травми и зависимости. Той е създател на различни методи за справяне със зависимостите и травмите и един от тях е курсът „Compassionate Inquiry“ – „Въведение в терапевтичния подход за лечение на травми“. Книгите му – „Когато тялото каза НЕ“ и „Разпилян ум“ излизат и на български.

Много хора дори не осъзнават, че носят травма, която след години се превръща в препъни камък и те са в недоумение какво се случва с тях. „Аз самият минах през този процес. Бях вече на 40 години, успешен лекар, уважаван, печелих много добри пари, имах семейство, но бях с депресия и дори децата ми се страхуваха от мен. Бракът ми беше много труден. И аз трябваше да се запитам, какво става тук?

Самият аз се подложих на терапия. Но като физик и доктор, започнах да забелязвам, че болестите, имунните заболявания, инфекции, депресиите, зависимостите, всички те бяха свързани с травма. Ние не сме обръщали внимание на травмата. За мен беше комбинация от лично преживяване, но и от професионални наблюдения, от практиката ми и не мога да отделя едното от другото“, споделя д-р Мате.

„Разпилян ум“

Във все по-взискателния и безапелационен свят, в който живеем, като че ли всеки от нас открива у себе си симптоми на т.нар. Синдром на дефицит на вниманието, а с оглед на поставените диагнози състоянието отдавна е добило мащабите на епидемия.

Натикан в рамката на безпомощна медицинска реторика, Синдромът на дефицит на вниманието привлича интереса на д-р Габор Мате, за да може след дългогодишно изследване да заяви убедено, че не бива да се възприема като болест; да разбие мита за генетичната му предопределеност и въоръжен със същата научна закваска, да очертае реални хоризонти за приемането и преодоляването му чрез задълбочено вникване и промяна в поведенческите модели.

Синдромът на дефицит на вниманието

Специалистът е категоричен, че социалната среда и условията на живот играят ключова роля както за провокирането, така и за лечението на СДВ. Описвайки болезнената реалност, като откровено споделя личния си опит на възрастен с това състояние и баща на три деца със същата диагноза, той апелира да създадем семейна динамика, гарантираща пространство, в което всеки да се чувства разбран и обичан такъв, какъвто е, защото отношенията с родителите са „земята и дъждът, слънцето и сянката, в които процъфтява умственото и психическото развитие на детето“.

Задълбоченият анализ и предложените терапевтични възможности, основаващи се на емоционална близост и емпатия, биха променили живота на милиони деца и възрастни. Нещо повече: принципите и съветите в тази задълбочена и увлекателна книга далеч не се отнасят само до хората със СДВ. Универсални в своята същност и ценност, те са верен водач в отношенията на човека със самия себе си, с децата си и с околните и възвръщат вярата ни в изначалното право на уникалност и независимост.

Истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли

В своята лекция „Властта на пристрастяването и пристрастяването към властта” (за ТЕД – световна поредица от конференции) д-р Габор Мате говори за зависимостите в обществото, за техния произход и за механизмите за защита от тях. Ученият споделя убеждението си, че коренът на всички видове зависимости се крие в болката, която хората натрупват през годините, в празнотата, която се опитват да запълнят с външни средства.

Ето и други житейски разбирания от д-р Габор Мате:

„Децата, които се опитват да угаждат на родителите си, цял живот ще бъдат потиснати. А тази роля им е наложена от факта, че самите родителите някога са имали незадоволени потребности в ранните си години. Нишката продължава поколение след поколение назад. Ненормалната симбиоза между родителите и детето е източник на не по-малко патологии“.

„Докосванията и ласките са първите сетивни възприятия на новороденото. Чрез тях то усеща любовта. Различните начини, чрез които бебетата и малките деца получават осезателно внимание, са незаменими за развитието на техните организми и психика. Изглежда твърде вероятно, че стимулацията чрез докосвания при хората е съществена за изграждането на привързаност и здравословни емоционални отношения“.

„Чрез емоциите се извършва интерпретацията на света. Те имат сигнализираща роля, която ни казва как вътрешните ни състояния се променят след външни въздействия“.

„Макар чувствата да са отговор на стимули от настоящето, те се филтрират на базата на минали преживявания и въз основа на тях се пораждат очаквания за бъдещето“.

„Ще се разбираме, ако сме били разбирани. Ще се обичаме, ако сме израснали с дълбокото усещане, че сме обичани. Ще отстояваме потребностите си със същото старание, с което са посрещали нуждите ни като деца“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Доматена супа с тортелини

Доматена супа с тортелини

Сън

Какво се случва с ума и тялото ни, докато спим?