Добър или щастлив живот?

Какво прави животът ни добър? Може ли да се измери този показател? Кой живот е по-добър – хедонистичният или смисленият – две концепции, наложени от Аристотел. Ново изследване на социалните психолози Шиге Ойши от Университета във Виржиния и Ерин Уестгейт от Университета във Флорида, опитва да даде отговор на тези въпроси.

Според проучването, публикувано в онлайн изданието на американската психологическа асоциация Psychological Review, има един показател, който може да направи опит в тази посока. Това е да живеем по начин, който може да бъде дефиниран като „психолоически богат“. Това „особено богатство“ според учените се определя от преживявания, които са извън обичайното. Те са разнообразни, комплексни и може би най-важното – причиняват промяна на перспективата у човека, която минава през тях.

Новото изследване на Ойши и Уестгейт разкрива, че за някои хора психолически богатият живот е по-важен, отколкото това да бъдат щастливи, или да намират смисъл – два от главните показатели, върху които психологическите изследвания обикновено се концентрират, когато става въпрос за оценяване на това дали един живот е добър. „За разлика от щастливия или смислен живот, психологически богатият живот се характеризира с интересни и променящи възгледите преживявания“, казват двете изследователки.

Те представят емпирични доказателства, че щастието, усещането за смисъл и психологическото богатство са свързани, но се различават и се описват като аспекти на добрия живот със собствени корелации. Според тях психологическото богатство не е напълно независимо от щастието и смислеността, но намират, че то е част от качествения живот, което се нуждае от повече внимание.

Те напомнят, че да имаш щастлив живот включва цели и стремежи като позитивни чувства и общо задоволство, а намирането на смисъл в живота се асоциира с реализиране на потенциала и представяне по най-добрия начин на нашите таланти. Двете изследователки направили проучване сред 1336 студенти и открили, че психологическото богатство може да бъде разделено от щастието и усещането за смисъла на живота, когато се отнася за хора, които оценяват своя собствен живот.

„За разлика от щастието, нашата концепция за „пълноценност“ допуска и моменти на дискомфорт и не толкова приятни емоции“, пишат изследователките.

Допълнителен анализ на предишни изследвания на „психологическото богатство“ потвърждават верността на този трети показател за добрия живот. Той е валиден и отвъд общества, които са богати, образовани и демократични. Оказва се, че хората, които предпочитат психологически богатия живот, пред щастливия или смислен живот, съществуват в страни, разнородни по икономически и социални показатели.

Според изследване, проведено сред 3728 души в 9 страни, концепцията за „психологически богатия живот“ е припозната от почти 17% от германците и от около 16% от хората в Индия, Корея и Япония. „Това покаазва, че доста голям брой хора по света биха предпочели психологически богатия живот, вместо щастливия или смислен живот. Приблизително една трета казват, че нещо, което са определили като най-голямо съжаление в живота, щеше да направи живота им психологически по-богат“, казват Ойши и Уестгейт.

Като пример за психологическата пълнота, която хората търсят, те дават преместването в друга страна, промяна на кариерата или потапяне в предизвикателно изкуство. Изненадващото заключение на двете авторки е, че добрият живот не винаги може да бъде приятен и, че има ценности в живота на всеки, които дават различна перспектива.

Според учените има и други фактори, освен тези три аспекта, които трябва да бъдат взети предвид – ученето, креативността или грижата за другите.

30Концепцията за психологически богат живот би могла да предложи различен подход на хората, когато оценяват своите постижения и когато търсят какво трябва да променят в начина си на живот. „Резултатите от това изследване ни отвеждат отвъд понятия като хедонистичен и смислен живот, и поставят основа за изследване на психологическото богаствто, като друго измерение на добрия живот“, заключават авторките на изследването.