Добрите примери: Красивият ум на Сеишу Ханаока

Той е роден като Ханаока Умпеи. Датата е: 30 ноември 1760 г. Мястото – провинция Киши, днешна Кинокава, префектура Вакаяма. Управлява Шогунат Токугава. По онова време е наложена самоизолация на страната и сведения за живота и науката в другите страни стигат до японските учени само чрез Китай и Холандия, с които контактите са запазени. Причината е – страх от чужди традиции и загуба на националната идентичност.

Ханаока изучава традиционна китайска медицина, както и т. нар. холандска наука, включваща сведения за различни области на познанието, чрез холандски книги. Въпреки трудните обстоятелства и некачествените учебници, усвоява тънкостите на хирургията и съчетава наученото с традиционната японска медицина. Той остава изключително впечатлен от обширните познания на европейците в областта на анатомията. През 18-и век в Япония дисекциите са абсолютно забранени, докато в Стария и Новия свят те са академична практика. Медиците в Страната на изгряващото слънце са принудени да изучават човешкото тяло по остарели китайски схеми или от прерисувани скици на европейски лекари. Разликата е, че докато европейските медици предпочитат да отстранят болната тъкан, в Далечна Азия е прието вярването, че всичко може да се изцери чрез правилната смес от балансиращи билки и отвари.

Един от най-големите проблеми на Ханаока е, че в чуждестранните писания не се споменава за какъвто и да е вид упойка. Това е така, тъй като до средата на 18-и век, когато хлороформът навлиза в медицинска употреба, единствените средства за облекчаване на болките са алкохолните напитки и опиума. В японската медицина обаче са познати множество билки, които могат временно да обезчувствят малък участък от тялото. Така Сеишу, който е посветил живота си в борбата с рака на гърдата, решава да използва двойствените си познания и започва да експериментира с дестилиране и смесване на най-различни болкоуспокояващи вещества. Крайната му цел е да създаде перорален медикамент, който да потиска болката в цялото тяло и да унася пациента в дълбок сън. Повече от 20 години той разработва упойка, която нарича „цунен-сан“ или „мафуцу-сан“, за която използва растения като татул, самакитка и други.

След толкова дълго време на експерименти, извършвани върху домашни животни, японският медик решава, че анестезията му е готова за тест върху човек. Негов пръв доброволец е собствената му съпруга. Ефектът се оказва подходящ, но след като излиза от унес, жената на Ханаока осъзнава, че е изгубила зрението си. Въпреки това лекарят не се отказва и на 13 октомври 1804 г. той извършва първата в света успешна операция на рак на гърдата с обща упойка. Основните съставки са бругманзия, самакитка и един вид ангелика. Пациентката е 60-годишна жена на име Аия Кан. Ханаока извършва 156 операции на рак на гърдата, както и други хирургически операции.

За съжаление, медикаментът не се появява на световния пазар, тъй като по политически причини Япония не търгува със своите открития. В резултат на това, хората в операционните страдат още 30 години, след което хирурзите започват да използват хлороформ като упойка.

Сеишу Ханаока остава в историята. Наред с всичките си постижения, той измисля и модифицира някои хирургически инструменти. Обучава ученици. Занимава се и с поезия. Определян е като един от най-известните японски лекари за времето си – и в Япония, и в други страни.