Божидара Живкова
Данте Алигиери е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител от XI и XII век. Най-известната му творба е „Комедия“, по-късно получила името „Божествена комедия“. Тя е считана от мнозина за най-великото италианско произведение, писано някога.
Данте е роден във Флоренция през 1265 г. в изтъкнато флорентинско семейство – на Алагиеро и Бела. Точната дата на раждането му не е известна. Майка му умира още преди да навърши 10 години, а малко след това баща му се жени отново. От втория си брак той има две деца.
Не се знае много за образованието на Данте. Известно е, че е учил поезия и е имал интерес към културата, политиката и литературата, което го вдъхновява в собствената му писателска кариера.
На 12 години Данте е обещан за мъж на Джема ди Мането
Сключването на брачни договори в такава ранна възраст по онова време е нещо съвсем обичайно и представлява важна церемония, изискваща официални документи, подписани пред нотариус. Двамата по-късно се женят и имат четири деца – Якопо, Пиетро, Джовани и Антония. Тя обаче не е най-голямата любов на Алигери. Жената, която повлиява на писането му, и е спомената в няколко от неговите сонети, е Беатрис Портинари (Беатриче). Той се запознава с нея още като малък, когато баща му го води на гости в дома ѝ. Тогава тя е само на 8 години, а той никога не е разговарял с нея и я е виждал само веднъж. Беатрис умира през 1290 г. и Данте е с разбито сърце.
През 1302 г. той е изгонен от Флоренция за цял живот от черните гвелфи, политическите лидери по това време. Докато е в изгнание, Данте започва да пътува. По време на пътуванията си той написва няколко творби, включително „Красноречивият народен език“, която е опит да се обединят италианските територии чрез аспекти на всеки говорим италиански диалект, за да се установи езикът като сериозен литературен език.
Алигиери живее в Болоня няколко години, докато флорентинските изгнаници не са прогонени и той се мести в Падуа. Следващите няколко години от живота му са недокументирани.
През 1308 г. е изгонен завинаги от Флоренция, след като написва диатриба срещу членове на флорентинското правителство. На 6 ноевмри 1315 г. е осъден на доживотно изгнание от Флоренция, а ако се върне, е заплашен от изгаряне на клада.
След постоянното си изгнание Данте написва „Божествената комедия“
Божествена комедия е епична поема от три части, която той започва да пише през 1308 г. и завършва през 1321 г. Поемата е разделена на три части – „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“, представяйки пътуването на душата към Бог. Творбата се състои от 14 233 реда.
Алигери прави нещо уникално за времето си, като съчетава църковно-християнската етика с културно-историческото наследство от античността. Безспорно „АД“, която е първата част, е описана най-колоритно и има най-голямо влияние върху читателите и писатели-последователи на Данте. „Чистилище“ е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. „Рай“ е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси.
През 1318 г. Данте е поканен в Равена от принц Гуидо Новело да Полента, след като научава, че никога няма да му бъде позволено да се върне във Флоренция. Там той завършва последната третина на „Божествената комедия“ – Paradiso, през 1321 г.
Данте Алигиери умира на връщане към Равена от Венеция през 1321 г. на 56-годишна възраст. Смята се, че се е заразил с малария във Венеция.
Прочетете още:
