Нина Александрова
Писатели като Оноре дьо Балзак се измерват не само с произведенията си, а с цялото си наследство от мъдрост, неизтляващо с времето. Те остават живи през вековете, защото освен стремежът да разгадаят човешката душа, ги движи нещо още по-силно и несломимо – любовта към живота. Негови са думите „В един час любов се съдържа цял живот“.
Един от създателите на класическия роман
Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази, описващи съвременното му френско общество.
Нещастно детство, далеч от семейството
Балзак е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбиер, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си писателят прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. На 8 години Балзак е изпратен в интернат – тогава се ражда брат му Анри-Франсоа. На 13 години не успява да премине в следващия клас и се премества в лицей в Париж. Като цяло детството на Балзак е нерадостно, той развива чувство на ненавист към майка си.
След реставрацията на Бурбоните през 1814 година всички се местят заедно в Париж. През 1816 г. Балзак завършва училище и записва право в Сорбоната. По-късно започва да работи като помощник в различни правни кантори. През 1819 година, когато семейството му поради финансови причини се премества в малкия град Вилпаризис, обявява, че иска да стане писател и наема мансарда, където да осъществи намерението си.
Тръгва с неуспех като писател
До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки неуспеха продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донасят големи дългове, като до края на живота си остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.
След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот. Постепенно започва да си създава репутация на значим писател. Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“, донесъл му 5000 франка.
През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.
През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи и нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизантките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“ и др.
Работохолизъм и травми от родителите
Работохолизмът на писателя – често от 15 до 17 часа на ден, и безконтролната консумация на кафе стават легендарни. Слугата на Балзак му купува по 2 килограма месечно от най-доброто кафе и му прави по 50 чаши на ден.
Писателят прекалява и с яденето, и то още от дете. Смята се, че така е компенсирал липсата на родителска любов. Майка му и баща му са в постоянна кавга и не обръщат много внимание на децата си. На 20 години апетитът на Балзак шокира съвременниците му. Той е много дебел, но въпреки това в превъзходно здраве.
Дългове
Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си зад името на икономката си.
Бохемски живот
Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случаи успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.
Трагичен край
На 37-годишна възраст писателят рухва. Внезапно усеща голяма слабост, ушите му писват, залита и пада. Личният лекар казва, че причината е високо кръвно налягане и хипертрофия на сърцето. Дава препоръки да яде по-малко, да спре да пуши и най-важното – да спре кафето.
Балзак не спира нито да пие кафе, нито ограничава храненето. След няколко години започва силно главоболие, което не го оставя до края на живота му. Трудно изкачва стълби, има и задух, заради който спи почти седнал.
Макар и в такова тежко състояние, Балзак намира сили да замине за град Бердичев. Там се жени за полската аристократка Евелина Ганска, с която се запознава чрез писма. Но това физическо и емоционално усилие го изтощава до такава степен, че след завръщането си в Париж вече не може да става от леглото. Малко след сватбата умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.
Непризнат приживе
Балзак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.
