in

Великият Толстой – живот, побрал вселени

Толстой
Снимка: Pixabay

Лев Николаевич Толстой е един от най-забележителните руски писатели. Неговото творчество е оказало изключително голямо влияние върху възгледите на християнството. Значимостта на религиозните и моралните му идеи била толкова внушителна, че днес той има свои последователи, наречени „толстоисти”. Толстой поставя нов етап в развитието на руския и световния реализъм, свързвайки традициите на класическия роман на XIX век с литературата на XX век, променяйки европейския хуманизъм.

Сирак от малък

Лев Толстой е роден на 9 септември 1828 г. в Ясна поляна. Неговото семейство е от благородническия род Толстой. Баща му Николай е участвал като офицер в Наполеоновите войни, а майка му Мария произлиза от княжеския род Волконски. Тя умира, когато той е на две годинки. Писателят има трима по-големи братя и една по-малка сестра. През 1837 г. семейството се премества в Москва, но внезапна смърт на баща им ги принуждава да търсят помощта на роднини като техни настойници.

На петнадесет години постъпва в Казанския университет като е един от най-добрите ученици по арабска и турска филология. Но заради спречкване на семейството му с преподавателя му по руска история и немски език, след първата година се премества в юридическия факултет. През третата година го напуска и отива да живее в Ясна поляна. Там изучава музика, право и английски език. Свири добре на пиано и дори композира валс, записан от Сергей Танеев в началото на 20 век.

Открива училище за крепостните селяни

През 1849 г. Лев Толстой открива училище за своите крепостни селяни, където понякога преподава и самият той. Година по-късно започва да пише първата си повест “Детство”, като през 1852 г. я изпраща в редакцията на петербургското списание „Современник“. Редакторът Николай Некрасов оценява високо творбата и я публикува на 18 септември, подписана само с инициалите Л. Н. Тя се приема изключително добре от критиците, а писателят веднага е причислен към новото поколение популярни автори, включващо известните вече Иван Тургенев, Иван Гончаров и Александър Островски.

Командир на батарея

По-късно влиза на служба в армията и участва в Кримската война. По време на нея Толстой участва в битката за обсадения Севастопол като командир на батарея. Тогава написва разказа „Севастопол през декември 1854 г.”, последван по-късно от още два за обсадения град, публикувани като „Севастополски разкази”. Писателят получава орден „Света Анна” за времето прекарано в Севастопол, а писаните разкази отново доказват таланта му. Въпреки това той е принуден по-късно да напусне армията, заради няколко сатирични песни, осмиващи високо-поставени генерали.

Европа и Виктор Юго

Следват пътувания в Европа (1860 – 1861 г.), по време на които се среща с френския поет Виктор Юго. Той оказва огромно влияние върху творчеството на руския писател. Другата фигура, която му повлиява, е френският анархист Пиер-Жозеф Прудон. От неговата публикация „La Guerre et la Paix”, Толстой дори заема заглавието на бъдещия си роман „Война и мир”.

Талантливият писател се завръща в Русия, като основава 13 училища за децата на крепостните селяни, занимава се с преподаване, издава списание „Ясна поляна” и дори пише разкази за хлапетата. По това време създава и учебниците „Азбука” и „Нова азбука”.

Духовно преобразяване

Периодът след 1880 г. е последван от духовно преобразяване, заради което Толстой се стреми да живее според религиозните си убеждения. Той утвърждава християнската нравственост, която е лично дело за всеки индивид, и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това писателят е отлъчен от руската православна църква през 1901 г.

Завещание

Руснакът завещава творчеството и авторските си права на дъщеря си Александра (която единствена от роднините му споделяла възгледите му) и последователя си Вл. Чертков. След като тайно е написал завещанието си, Лев Толстой умира от пневмония в Астапово на 20 ноември 1910 г.

Творчество

Най-известните са романите му „Война и мир” – 1869 г, „Анна Каренина” – 1877 г и  „Възкресение” – 1899 г. Творчеството на талантливия писател включва и много пиеси: „Нихилист” – 1866 г, „Силата на мрака” – 1866 г, „Живият труп” – 1900 г. и други. Сред по-известните му повести са „Детство”, „Двама хусари” – 1856 г, „Утрото на помешчика” – 1856 г. Както и много разкази: „Набег” – 1853 г, „Севастополски разкази” – 1855 г, „Из записките на княз Д. Нехлюдов” – 1857 г, „Кавказки пленник” – 1872 г. и др.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Изгубеният ангел“ – ангелите съществуват и са сред нас

Бари Уайт

Бари Уайт – историята на една музикална легенда