in

ЛюбовЛюбов

Биляна Петринска пред Oshte.bg: Няма къде да идеш, освен към себе си!

Снимка: О`ти,която и да си, НАРОДЕН ТЕАТЪР
Снимка: О`ти,която и да си, НАРОДЕН ТЕАТЪР

Наричам я „жена 3 в 1“ – майка, актриса, красива дама. Малко са творческите натури, които успяват с привидна лекота да носят няколко все тежки дини под мишница, все едно са тръгнали на разходка в парка. Зад подобен изящен финес обикновено стои желязна, нечовешка сила…

Познавам Биляна и от сцената, и от живота, неведнъж ме е учудвала със своето безапелационно отношение към изкуството по принцип – за нея то е абсолютна, свещена кауза, която трябва да бъде непрестанно защитавана и обгрижвана. Рецитирала е мои стихове, чела е пред публика мои разкази, но в нито един миг не съм усетила дори полъх на „занаятчийство“: Биляна наистина изгаря и се възражда в думите, независимо дали е на голяма сцена или на задушевно събиране със съмишленици.

От личен опит съм наясно с понякога налудничавите изисквания на обществото към една жена над 40, на всичкото отгоре във фокуса на публичното внимание, с творческа професия, че и с дете. И искрено се радвам на всяка дама, която успява да жонглира с всички свръхочаквания, без да загуби себе си.

Броени дни преди рождения ден на популярната актриса успяхме да разменим ценни мисли, препускайки в бързото платно на житейската магистрала. Получи се едно честно до болка и оголено до пулсираща човечност интервю…    

Биляна, съвсем скоро – на 22-и януари, предстои рожденият ти ден. Как ще определиш последната година за теб – в професионален и личен план?

Все повече се опитвах да живея тук и сега… Да ценя малките моменти, жестове, думи, събития, крачки. Аз вярвам че дори присъстието на Ковид ни учи на това! Явно е необходимото зло.

Не правя равносметки, не обичам да се задължавам и фиксирам в планове и цели. Уча се да нямам очаквания от хора и събития.

Така очаквах например музикални и професионални проекти, които не се сбъднаха по ред причини. Вярвам, че точните от тях обаче ще ме намерят! Някои се сринаха, други се отложиха. Но нищо от това не събаря вътрешните ми устои и познанието ми за това какво мога. Човек се учи на това точно чрез несбъдване! А най-голямата ми крепост е обичта към детето ми и мъжа до мен. Това изпълва цялото ми същество.

Ако можеш да синтезираш основните си страхове и надежди, кои са те?

Страхът е лош съжител. Отравя и сковава живеенето… Надеждата ми е синът ни да живее в по-добра среда, не толкова враждебна като тази, в която сме потопени всички днес.

От години наблюдавам с интерес кариерата ти. Ако можеше да върнеш времето назад, какво би избегнала?

Не бих давала картбланш на токсични хора и не бих се ядосвала за дребни неща. Въпреки че с житейския опит разбирането ти за дребни неща неминуемo се променя. Но всяко мое действие ме е определило като Аз. Човек трябва да се приеме. Няма къде да идеш, освен към себе си! Хубаво е да живееш в мир. И без това животът е прекалено кратък.

Кои са любимите ти роли в момента?

Част съм от „Народът на Вазов“, но съм и негова „муза“. Какво по-хубаво и романтично? В момента май изцяло съм отдадена на темата Вазов…

Картината би била далеч по-пъстра, ако се играеха и всички представления, спрени поради Ковид пандемията – „Калигула“, „Животът е прекрасен“, в това число и мюзикълът „Компания“, който се реализира с много труд и участието на две институции – Пловдивска Опера и Народен театър.Там имам много сладка и „вкусна“ роля – забавна е, с песни и танци, нещо много в „моите води“. Този проект също пострада от пандемията. Но продължаваме и гледаме напред! Трябва старото да отстъпи място на новото в един момент.

Какво не виждат зрителите от човека Биляна?

Аз смятам, че винаги зад работата на сцената и екрана прозира личността на артиста. Това не трябва да се забравя. Но близките ти знаят най-добре!

Мисля, че съм сприхава и нетърпелива в близкото си обкръжение. Избухлива съм понякога. Имам нетърпимост към несправедливостта, глупостта и безочливото нахалство. Както и страхотна интуиция за фалшивото.

Как те промени майчинството, ама съвсем честно? Защото знам от личен опит колко тежки и неблагодарни моменти има понякога…

Аз се оказах майчински тип! И мисля, че това не ме изненада, винаги съм го усещала. По цял ден мога да съм с детето и да го гледам как открива света. Както се казва: има време за сеитба, има време и за беритба.

Да се учиш да възпитаваш един малък човек, да му дадеш границите, които ще го изградят, без да му пречат и да го спъват, а в същото време до го уважаваш, цениш и толерираш, да провиждаш способностите и интересите му, те прави по-пълноценен човек. Учи те на търпение и човечност! А него изгражда като индивид.

Детето има нужда от приемане и обич, за да стане стойностен и емоционално здрав човек. Но преди това трябва и ти да си такъв! След раждането на сина ми аз съм станала свръхчувствителна към всичко, което засяга болката на детето. Страшно емоционална съм и много лесно плача.

Виждаш ли вече черти от своя характер у сина ти?

О, да. Нетърпението и своенравието.

Мъжът до теб успява ли да се включи във вихъра на живота ти и да помага с детето, а и по пътя на мечтите ти?

Той се е включил успешно още преди детето ни да се появи. Адриан има в лицето на Стилян страхотен пример за баща и Човек! Както се отнася мъжът с околните, с родителите си, така е твърде вероятно да се отнася и с теб. И тук характерът на мъжа е от изключителнo значение. Да имате диалог, съвместимост в чувствителността към нещата, е водещо. Може да реагирате различно, но в това е и богатството на отношенията – да уважавате мнението на другия, да го разбирате, дори да не го споделяте напълно. Аз съм абсолютна спокойна, че мога да разчитам за всичко на мъжа до мен. Това спокойствие е от огромно значение, то ти дава свобода. „Ще разбереш, че си обичан, в деня, когато ще можеш да покажеш своята слабост, без другият да си послужи с нея, за да се утвърди.“ Това са думи на Чезаре Павезе.

Знам колко взискателна е твоята професия и как на актрисите вече буквално не им се позволява да остаряват! (Нещо доста нечестно и шовинистично, апропо, но това е тема за друг разговор.) Ти изглеждаш прекрасно на вече почти 48, как го постигаш?

Ген, дух и превенция! Всичко правя за себе си, а не за да ме оцени някой. В България няма и кой, тук стандартите са други и критериите са занижени. За всичко… Аз ценя това, което ми е дадено. Защото то е „назаем“ от Бога. Грижа се отговорно за кожата си. Това е грижа от години и не става от днес за утре. Начин на мислене е, отговорност и обич към себе си, а не просто каприз. И тук не става дума да си вечно млад, а да си най-доброто твое Аз на всяка възраст. С всичките бръчици и промени в излъчването, защото то си е само твое, променя се с теб и те изразява. Като актриса това е моята работа – да изразявам емоция! Абсурдно би било да вкаменя израженето си и да променя чертите си – лицето трябва да бъде като променящ се, красив пейзаж! Да поддържаш здрав вид и да подхранваш кожата си е задължително за съвременната жена. За себе си открих и страхотна фитнес програма с вакуумна пътека и инфраред лампи с колаген. Правя си също така лимфен дренаж на цялото тяло, той подкрепя и имунитета. Пушенето и така любимият на всички ни слънчев тен за съжаление значително провалят усилията в посока здраве и добър вид, така че съм ги изключила от живота си отдавна.

Плаши ли те принципно възрастта? И съжаляваш ли, че не роди по-рано?

Не, за мен възрастта е цифра. Между другото, не бих заменила годините си сега, за 20-годишното си Аз. Точно в момента се чувствам уютно в кожата си. Спокойна съм в родителството си, във времето, отделено за него. Никога не съм разглеждала себе си като закъсняла за нещо, нито съм слагала на кантар майчинството и професията. Детето се появява, когато това е писано да стане, с когото трябва и в точното време за теб.

Кои са страстите, които движат живота в твоето семейство? На пръв поглед мога да изброя увлечението по красивия интериор, изисканата храна и Италия…

О, да, Италия! Всичко там ни харесва и на двамата. Музиката, архитектурата, италианският език, който дори учехме заедно. Виното! Започнахме да си произвеждаме вино. Разбира се, Стилян е инициаторът. Той измисли и дори направи етикетите.

Приятелите също са наша страст. Имаме приятели от различни среди и това ни захранва. Аз не се затварям в моята общност. Дори напротив. Рядко ми е нужна, извън професионалното поле.

С мъжа до мен имаме съпричастност. Съкоопериране, ако щеш. Това е важна спойка. Стилян разбира ангажиментите в работата ми, спецификата ѝ. Той също обича литературата, театъра, киното, музиката, историята.

Един въпрос, който вълнува много жени: как се справяш с майчинството по време на Ковид? Успяваш ли да опазиш сина си от общото усещане за паника?

Слава Богу, Адриан е прекалено малък, за да попива паниката. Тези две години пандемия за мен бяха най-ценното време със сина ми. И за миг не ми беше скучно! Мисля, че успяхме да изградим добра връзка помежду си. Забавлявахме се, играхме заедно, не спирахме да се смеем. Адриан обича да се включва в дейности, които са за възрастни. Разбира се, давам му задачки за неговото ниво на възможности. В началото ми беше трудно, защото той искаше да прави буквално всичко! И то сам. От боравене с нож през готвене, гладене и зареждане на колата на бензиностанцията… Скоро четох за това в метода Монтесори, а детето ми ме учеше на същото още преди аз да го осъзная като важно и добро за неговото развитие.

Последната книга, която прочете?

„Забравеното изкуство да възпитаваш“ на Микалийн Дюклеф.

А последният филм, който искрено те разплака?

„Раят на Данте“.

Коя е ролята, за която мечтаеш?

О, никога не съм мечтала за една конкретна роля. По-скором жадувам за хубави роли. Интересно ми е да изследвам вечните въпроси за човешките отношения. Например, как и защо спираш да обичаш някого? Как се стига дотам? Защо човек избира да бъде лош, а не добър? Какви са механизмите за това, кога се отключват? Мисля, че винаги се стига до любовта. Или до липсата ѝ.

Какво си пожелаваш искрено за следващата ти лична година?

Иска ми се в нея наистина да разберем смисъла на думата емпатия. Да няма бездомни хора, да приключи насилието над жени, деца и животни.

Мечтая за адекватно отношение към възрастните ни родителии, към бабите и дядовците ни, към хората и децата с увреждания… Надявам се обществото ни да направи поне една малка крачка напред в цивилизоваността си! Всеки трябва да прави това, което може най-добре, и да носи отговорност за постъпките и изборите си. Уморихме се от неадекватност и безнаказаност!

Много се надявах, че пандемията ще бъде катализатор на подобни процеси, но човеците явно още не сме узрели за това. Повече смирение ни трябва. И любов.

Как си представяш перфектния рожден ден?

Обичам да бъда със семейството си. Някъде, където е  просторно… Може би в кораб насред океана.

КАКВО МИСЛИШ?

4 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Ашваганда – суперхраната, която намалява стреса и безсънието

Транссибирската железница – най-дългата железопътна линия в света