Ада Лъвлейс – създателка на първия алгоритъм, изпълнен от машина

Ада Лъвлейс е британска математичка и писателка. Тя е дъщеря на Лорд Байрон и Ан Изабела Милбанк, родена през 1815 г. След като родителите й се разделят, майка й насърчава интереса на Ада към математиката, за да я отдалечи от поетическото поприще на бащата. Ада стига далеч – създава за първи път алгоритъм, изпълнен от машина, което я прави първия компютърен програмист в историята. Нещо повече, тя осъзнава потенциала на компютрите като аналитични машини, още когато на тях се гледа единствено като на изчислителни устройства. Езикът за програмиране Ada, създаден по поръчка на министерството на отбраната на САЩ, е кръстен на нейно име.

„Най-доброто и най-мъдрото убежище от всички проблеми е в науката“, казва Ада. Единственото законно дете на Байрон, който е имал и няколко извънбрачни, става известна с превода си на научната статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, където тя добавя свои бележки. Смята се за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма). За разлика от мнозина, включително и на самия Чарлз Бабидж – професор по математика в Кеймбридж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.

Ада никога не среща баща си. Бракът между лорд Джордж Байрон и майка й Ан Изабела Милбанк продължава около година. Двамата се разделят месец след раждането на детето. Малко след това знаменитият поет романтик напуска Англия завинаги, а по-късно умира в битка в Гърция. Майка й се насочва към възпитание, в което доминират математиката и логиката, като противоотрова срещу лудостта на Байрон.

Цялото детството на Ада минава над книгите, тъй като тя доста боледува. На 13 години се разболява от шарка, остава за дълго парализирана и близо година прекарва на легло. С образованието й се заемат частни учители, сред които са известни учени и математици като Огъстъс де Морган – първият професор по математика на Лондонския университет. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния й потенциал и откривателски дух.

Ада е пионер в областта, тъй като първа разбира пълните възможности на изчислителните машини. Пример за това са нейни бележки:

„Аналитичната машина може да действа върху други неща освен числа, стига да са обекти, чиито взаимни фундаментални отношения могат да бъдат изразени чрез тези на абстрактната наука на операциите, и които могат да бъдат податливи на адаптации към действието на действащата нотация и механизма на машината… Да предположим, например, че фундаменталните отношения на звуците в науката за хармонията и за музикалната композиция бяха податливи на такива изрази и адаптации, машината може да композира изтънчени и научни музикални изпълнения от произволна степен на сложност или размер.

Отличителните характеристики на Аналитичната машина, и това, което я прави способна да даде механизъм с такива широки способности, които да направят тази машина изпълнителната дясна ръка на абстрактната алгебра, това е въведението й в принципа, който Жакард е създал за управление, чрез перфокарти на най-сложните модели в производството на брокат. В това лежи разликата между двете машини. Нищо от този сорт не съществува в Диференциалната машина. Можем да кажем най-точно, че Аналитичната машина тъче алгебрични модели също както Жакардовият стан тъче цветя и листа“.

Ада дори разбира добре и ограниченията, които една изчислителна машина има и колко е далече тя от човешкия интелект:

„Желателно е да се защитим от възможността за преувеличени идеи, които могат да се появят за силите на Аналитичната машина. При разглеждането на всяка нова тема, често има тенденция, първо да надценим това, което намираме за вече интересно или значително; и, второ, чрез някакъв вид естествена реакция, да подценяваме истинското състояние на случая…“