Нина Александрова
„Дуенде – Земята Майка“ е новаторски интерактивен спектакъл, който изследва развитието на звука от самото му зараждане и начините, по които музикалното и поетичното изкуство могат да повлияят върху човешкото разбиране, съпричастност и грижа към себе си и към природата. Спектакълът е изграден върху текстове на поетесата Красимира Атанасова, в чиято поезия се докосва дълбоко скритата и тайнствена връзка между човешката и божествената природа. В една неочаквана свръхтеатрална среда, където „тук и сега“ се сливат с бляновете и надеждата, където всичко, което се случва е това, което ни предстои, където над нас се изсипват порой от чувства и емоции и сетивата ни са изострени до болка, се раждат музиката и поезията. Завладяващата визуална мултимедийна среда насища пространството с мащабни и въздействащи образи, които потапят зрителите в една приказна и катарзисна атмосфера. Авторската музика на Ралица Ковачева – Бежан, Мариана Йотова и Петър Йорданов – Бъни се случва на сцената пред очите ни с изненадващи ритми и мелодии, красиви вокални и многогласни изпълнения, естествено събрали древни и съвременни послания.
Как се роди идеята за „Дуенде – Земята Майка“? В него експериментирате със звуци, ритми, светлина, материи и мултимедия.
Ралица: Спектакълът до голяма степен е по идея на Мариана. Тази идея се е появила точно преди да се разрази голямата ковид пандемия. Мариана ме покани на разходка, за да поговорим по нещо, което тя замисля, а аз й предложих да отидем в планината над Бояна. Там, на едно малко мистично и леко мрачно устие на бурна река, развихме почти цялата идея и концепция на представлението. Но нека тя разкаже как й се е явила идеята, за да не звучи много отнесено. Защото в някаква степен е свързано със сънища, антени, които хващат интересни сигнали от космоса и невидимите светове. Всички хора имаме тази връзка, при някои силна, при други още по-силна. 😉 Та, с общи сили, прихванати съобщения от финия духовен свят, известна доза женска интуиция, проникновените стихове на Красимира Атанасова и усилията на целия екип, създадохме този музикално-поетичен спектакъл.
Мариана: Рали отговори толкова изчерпателно, че аз бих допълнила само нещо, свързано с идеята за спектакъла. Знаех, че е време, да създадем представление, в което по индиректен път, да изразим нуждата да бъдем по-отговорни както към Земята, която за нас е много повече от наш дом, така и към стремежа ни към по-голяма лична и духовна осъзнатост. Искахме да създадем едно красиво и въздействащо представление.
Ралица: Преди година бях чела стихове на Красимира Атанасова – поетеса, която според мен е без аналог в българската поезия. Беше ме поканил нейният съпруг Николай Коларов, за да участвам в спектакъл в нейна памет. Когато Марианка ми сподели, че ще правим нещо заедно и ще е има музика и поезия, веднага предложих Красимира Атанасова. Тя прочете стихосбирките й и беше възхитена от поезията и философията на Касимира Атанасова, която свързва земното и небесното, невидимото и видимото, човешкото и божественото. Бях убедена, че музикантът, който е подходящ за проекта, е Петър Йорданов-Бъни. Бъни също е много сетивен творец, не спира да се развива. Свири на повече от 80 инструмента. Начинът, по който създавахме музиката, беше много асоциативен. Вокален консултат е Евгени Господинов. Мариана е работила в доста проекти с него, аз също го познавам и той се вписа с толкова вдъхновяващи задачи и предложения. За реализирането на визията на спектакъла ни помогна Петко Танчев, уникален художник, 3 и 4-Д аниматор, Мариана е работила с него в Пловдивския театър. А декорът беше изработен от Николай Коларов, който стана и меценат на спектакъла. В общи линии Мариана провижда посоките и заедно след това развиваме и оформяме всичко. Например беше много приятно и забавно, когато писахме сценария. Ние сме изключително близки в живота и при семейната ни почивка в едно гръцко село седяхме под огромна смокиня и пишехме, разговаряхме, пеехме и си представяхме нещата. Красота и радост за душата.
Мариана: Да, заедно си представяхме и структурирахме проекта под уханната смокиня. Там беше като нашата райска творческа градина.
Всичко, което се случва е това, което ни предстои – истина или лъжа?
Ралица: Случва се и стои, а какво пред-стои е друг въпрос, а не може ли да е лъжлива истина или истинска измислица? 😉
Мариана: Минало, сегашно, бъдеще, те са свързани с видими и невидими нишки. Така че, това, което ни предстои, корените му са тук и сега.
Спектакъл в пещера? Правен ли е изобщо такъв пърформънс?
Ралица: Нямам представа правен ли е, знам, че ние случихме неповторимо преживяване и ще случим подобно пак, този път в Ягодинската пещера. Ще има стрийминг и спектакълът ще се излъчва на платформата на Life Aritist.
Какви са позитивите и негативите, ако има такива?
Ралица: За пещерата ли… ха-ха; за пещерата позитивите са Дуендето, а негативити свръхенергията и свръхкондиция на преживяването и студа, разбира се.
Мариана: Позитивите – неповторимо усещане за извънредната връзка между природата, човека и изкуството. В известен смисъл, тази връзка е забравена и неглижирана в нашето съвремие. В древността тя е носила неповторим катарзис и вдъхновение за хората. Негативите, ако това са негативи – да излезем от познатото, лесното, удобното.
Съчетавате поезия и музика, те ли стигат най-бързо до сърцата?
Ралица: Сърцето е царят на емоцията, но и музиката е царят на емоцията. А може би е вярно обратното – емоцията е царят на сърцето. Поезията е малко преди музиката, значи всичко се движи в една територия „на пръсти“, както казва Маргарита Младенова. Да, те въздействат най-бързо и силно на сетивно, подсъзнателно ниво. Когато зрители споделят преживяванията си по време на спектакъла, започват с това, че първо търсят история и логика и много скоро след започване на спектакъла се отказвт да следят история и започват да преживяват. Искам да цитирам министъра на културата Кръстьо Кръстев, който след представлението ни в Пловдив, каза: „Аз не бях на театър, а на терапия“.
В контекста на „Дуенде – Земята майка“, на кого принадлежат хората?
Ралица: Те са извън Земята. Извънземни. Сякаш Земята си е много добре без хората, те, ние, само я мъчим. Но дори и да е майка, ние не се държим към нея като с майка или пък сме много нихилистични тинейджъри.
Мариана: Аз вярвам, че хората принадлежим към много светове, към материалния, към емоционалния, към духовния свят, към още светове. Наш избор е накъде да се стремим.
Какво е Земята? Визуалните метаморфози, изобразяват стихиите, космичното и земното, древното и настоящето, силата и енергията на Земята–Майка.
Ралица: Ти го каза – сила, енергия, майка!
Мариана: Земята е нашата опора, тя е и нашето тяло, тя ни дава всичко нужно, за да сме тук и сега! Тя ни дава и най-съвършенната красота на природата. Не е ли безценен дар да сме част от нея?
Трябва ли едно представление да е мистично, за да ни отваря към себе си?
Ралица: Не, не трябва, но може да е такова! Едно представление може да е всякакво и всичко, ти сама го знаеш!
Мариана: Аз вярвам, че едно представление е добре да повдига хората, да носи катарзис, вдъхновение и светлина, да носи окриление! А дали ще е мистично, драматично, комично – няма значение.
