Нина Александрова
Лори Готлиб е американска писателка и психотерапевт. Работи като журналистка в NBC по времето когато се снима сериалът „Спешно отделение“. Тогава решава да завърши медицина и впоследствие става психотерапевт. Автобиографичната й книга „А може би трябва да поговориш с някого“ е включена от „Ню Йорк Таймс“ в списъка на бестселърите, специално отбелязана е от най-престижните американски списания и е адаптирана за телевизията.
Лори Готлиб преживява трудни моменти в професионалния и личния си живот и по съвет на своя приятелка започва да посещава психотерапевта Уендъл. В същото време работи със своите пациенти – Джон е егоцентричен холивудски продуцент, за когото всички около него са „идиоти“, Джули е млада жена, която открива през медения си месец, че е безнадеждно болна, Рита е възрастна дама, която възнамерява да сложи край на живота си когато навърши седемдесет години, Шарлот е двайсетгодишна жена, която се бори със своя алкохолизъм.
„А може би трябва да поговориш с някого“ е книга, каквато досега никой психотерапевт не е писал. Тя е за терапевта, който се подлага на терапия, за начина, по който протича една сесия, за понякога сложните отношения между терапевт и пациент и драматичния път на човека към промяната и душевното равновесие. С разбиране и съчувствие към човешкото страдание авторката ни превежда през своите и на пациентите си изпитания с лекота, професионално умение и ненатрапчиво чувство за хумор.
„Терапевтите, естествено, се справят с ежедневните предизвикателства на живота така, както и всички останали. Тези предизвикателства всъщност са в основата на връзката, която изграждаме с непознати хора, доверяващи ни своите най-интимни истории и тайни. Университетът ни учи на теории, средства и техники, но знанията ни, придобити с труд, водят до един неоспорим факт: научаваме колко е трудно да бъдеш човек. Което ще рече, че всеки ден идваме на работа такива, каквито сме – със собствения си набор от уязвимости, собствените си копнежи и колебания и собствените си истории. От всичките ми качества като терапевт най-значимото е, че съм екземпляр от човешката раса„, четем из редовете на книгата на Лори Готлиб.
Която продължава с откровенията: „Колкото и да сме отворени днес като общество по въпроси, смятани в миналото за лични, клеймото върху емоционалните ни борби си остава. Бихме разговаряли почти с всекиго за нашето физическо здраве, дори за сексуалния си живот, но щом отворим дума за тревожност и депресия или за някакво непреодолимо чувство на тъга, в израза на лицето, към което гледате, ще прочетете: Прекрати този разговор, незабавно.
Но от какво толкова се страхуваме? Не е като да надникнем в тъмен ъгъл, да светнем и да намерим орда хлебарки. Светулките също обичат тъмнината. В тъмните места има красота. Но трябва да погледнем натам, за да я видим.
Моята работа, терапевтичната, е свързана с такова вглеждане. И не само що се отнася до пациентите ми“.
Лори Готлиб смята, че: „Една от най-важните стъпки в терапията е да се помогне на хората да поемат отговорност за текущите си затруднения, тъй като едва след като осъзнаят, че могат (и трябва) да изградят собствения си живот, получават свободата да генерират промяна. Те обаче често остават с убеждението, че повечето им проблеми са ситуативни – с други думи, причинени от дадени ситуации или хора, от разни неща някъде извън тях. Защо тогава да се мъчат да променят себе си? Дори да решат да действат по друг начин, няма ли останалият свят да си остане същият? Разумен аргумент. Не така обаче се случва в живота. Спомняте ли си известната реплика на Сартр „Адът – това са другите“? Вярно е – светът е пълен с трудни хора. Обзалагам се, че можете да назовете без да се замисляте поне петима особено „трудни“ познати: такива, които усърдно избягвате, и такива, които усърдно бихте избегнали, ако не бяха от вашето семейство. Понякога обаче, при това по-често, отколкото си представяме, тези „трудни“ хора сме ние самите.
Точно така – понякога адът сме ние самите. Понякога ние сме причината за трудностите си. И ако успеем да направим крачка встрани от своя път, тогава се случва нещо изумително“.
