Нина Александрова
Раздялата – било то с любим, приятел, съпруг, съпътства живота на всеки един от нас. Всяка загуба на връзки, които носят смисъл, е лично преживяване, затова и реакциите са индивидуални, лостовете за справяне също.
Физически аспекти
Хората са устроени да търсят близост. Когато я изгубим, страдаме не само душевно, но и физически. Тялото сериозно се дисбалансира. Как и защо това е така – има и научно обяснение. Счупеното сърце причинява същия стрес и активира същите области като счупения крак: в момента на каквото и да е социално отхвърляне, опиоидите се хвърлят в мозъка – естествени болкоуспокояващи, наличието на които обикновено показва реално нараняване.
Всъщност Синдромът на разбитото сърце, (стрес-индуцираната кардиомиопатия), е медицинско състояние и перфектен пример за силата и уязвимостта на този орган на човешкото тяло. Учените го определят като силен емоционален или физически стрес, който може да доведе до слабост на сърдечния мускул. Стресът, който предизвиква, има много лица и проявления. Реакциите могат да бъдат физически: висока телесна температура, дехидратация, ниски нива на кръвна захар, болка, остър астматичен пристъп, а също така и емоционални.
Омагьосаните кръгове на раздялата
След раздяла за кратък период от време допаминът остава на високи нива и човек се чувства добре за кратко време. След това обаче идват депресията, апатията и липсата на мотивация. Мнозина търсят спасение в алкохол, наркотици или случаен секс. Всичко това обаче не помага, а само увеличава дисбаланса.
В процеса на еволюция нашият мозък се фокусира върху заплахите. И ако нещо причинява стрес и болка, и раздялата в този контекст, също се разглежда като заплаха. Това означава, че хората имат естествени съпротивителни сили.
Оцеляване ден за ден
По отношение на химичния ефект любовта е подобна на интоксикацията с наркотици, а раздялата – на симптомите на отнемане на доза от вещество, което обикновено осигурява високи нива на допамин. Изпитва се почти същият копнеж по кокаин след раздяла с него.
Нашият мозък обаче е напълно способен да се справи както със зависимостта, така и с разпадането. Той просто се нуждае от време. При раздяла – просто си дайте време. Полезно е движението – разходки, фитнес, спорт, както и поставянето на краткосрочни цели. Оцелявайте ден за ден.
Лабиринтите на раздялата обаче са коварни. Нищо не е просто. Разочарованието след загуба е предимно заради това, че човек, гледайки на себе си през очите на любимия, го изгражда в идентичността си – като холограма. Самоидентификацията ни преминава през чужда призма. Бъдещето също. Когато то се сгромоляса, реално това в психологичен аспект е разрушаване на Аз-а, загуба на контрол над живота, дезориентация.
Кой съм аз?
В моменти на силен стрес въпросът „Кой съм аз?“ е по-осезаем, крещящ в моменти на криза. Възползвайте се и превърнете дефекта в ефект, помислете какви очаквания имате от живота и кой искате да станете.
Трябва обаче ясно да си дадете сметка, че няма човек, който да не е бил зарязван поне веднъж в живота си. Хората са различни, срещат се и в различни етапи от живота си. Затова е важно да продължим напред, а да не се затваряме в кръга на ниското самочувствие, изолираността, занижените очаквания.
Важно е и да не идеализирате миналото, а да приемате ситуацията такава, каквато е. По-бързият начин за възстановяване минава и през прошката, да мразите или набеждавате бившия си вече партньор, води до още по-сериозни дефицити в емоционален план. И не забравяйте: любовта е ценна като житейски път. Тя ни помага да се променяме. Нищо добро няма да се получи, ако се опитате да си спестите болката. Позволете си да преживеете пропастта, защото всяка криза ни дава нови възможности.
