Александра Ангелова
Една от постоянните теми сред родители и психолози е как да стимулираме децата в тяхното развитие. Често мненията не са единни. Един от най-горещите спорове, например, е кога и дали трябва да награждаваме децата. И сред учените, и сред хората, които имат или работят с деца, се оформят две напълно различни мнения. Според едните – наградите са нещо добро, даже желателно, а според другите – напълно излишни и разглезващи. Какви са аргументите, с които дветете страни защитават своите позиции:
Според тази група психолози наградите, дори само за участие в нещо, могат да допринесат за позитивното развитие, особено на най-малките деца. Да се възнаградят усилията на хлапетата, е важно, защото това им показва ценността да работят здраво и да допринасят към общите усилия. „Наградите“ показват на децата колко е добре да бъдеш отговорен, колко са важни усилията на всеки отделен човек, независимо от това дали те ще доведат до победа или загуба.
Това особено важи за спортните състезания. „Идеята да се дават купи, или медали само на победителите, не показва достатъчно, че и други ценности са важни“, казва професорът по психология Кенет Бариш от Weill Medical College. Според него практикуването на спорт не е само, за да бъдеш най-добрия от най-добрите. Целта е да се научи и стимулира активния начин на живот, да се развият социални умения, приятелства, работа с други хора, да се усвоят нови умения, които могат да са полезни през целия живот.
Как наградите помагат на децата?
Според тази група психолози награждаването на децата им помага отрано да разберат важността на добре свършената работа и на позитивния начин за прекарване на времето. Макар че някои специалисти смятат, че наградите за участие разглезват децата, експертът по обучение Алфи Кьон не е съгласен с това. „Защо трябва да приземяваме някого, преди да сме му дали шанса да се издигне?“, пита риторично Кьон. Награждаването на децата само за крайния резултат на техните действия, вместо за целия процес, през който са преминали, може да ги накара да не се задълбочават в работата си и да я вършат „отгоре-отгоре“ в бъдеще.
В едно изследване на университета Корнел на децата бил даден тест. След това едната група били похвалена, че са умни, а другата – че работят усилено. По-късно на две групи било предложено да направят избор между лесен тест и такъв, който е „по-труден, но дава възможност за научаване“.
67% от децата, похвалени, че са „умни“, избрали по-лесния тест, докато 92% от децата, похвалени, че работят здраво, избрали по-трудния. Това налага извода, че наградите, дори само за участие, могат да покажат на децата, че опитването на нещо ново, дори когато не си най-добрият, може да те научи на много повече неща, отколкото, ако правиш само неща, от които можеш да спечелиш.
В обобщение – да възнаграждаваш децата за тяхното участие и техните усилия от малки, може да има дълготраен позитивен ефект за развитието им. Насърчаването за участие е важно, защото те опитват нови неща и се научават да работят в екип.
Наградите разглезват?
Други експерти обаче смятат, че наградите само за участие, без достигане на „победа“, не са нещо добро. Най-същественият аргумент против е, че те играят роля на свръхпротекция към децата. Противниците на тези награди смятат, че когато възнаграждаваме децата, без значение дали са се представили добре, или зле, а само са участвали, те нямат усещане за това, че са загубили. Това не им дава възможност да се сблъскат с провала и да се поучат от него. Така израстват с усещането, че заслужават „аплодисменти“, дори само с „появата“ си.
„Наградите трябва да бъдат заслужени. Ако се опитате да увеличите мотивацията на детето, намерете начин да подчертаете здравословния ефект от практикуването на спорт, например, или друг позитивен резултат от извършването на някоя дейност“, казва спортният психолог Дан Гoулд, цитиран от американското онлайн издание Spartan News.
Друг аргумент срещу наградите „на килограм“ е, че те могат да станат причина децата да не се стараят, защото ще очакват награда, без значение какво са направили, или постигнали. Това от своя страна ощетява децата, които работят усърдно, за да победят. Техните усилия се омаловажават, тъй като в края на краищата всеки получава награда. И самите деца започват да подлагат на съмнение до каква степен наградите „на килограм“ са награди въобще.
В обобщение, противниците на „наградите за всичко“ смятат, че те стопират вътрешната мотивация на децата, омаловажават труда на техните връстници, които наистина полагат усилия, и като цяло, са белег на днешните стандарти на родителско свръхпротектиране.
Изводите
Изводът е, че зависи от нас като родители, учители или треньори, кой подход да изберем. От съществено значение при преценката е и възрастта на децата. Наградите за участие започват да губят своята ефективност с порастване на хлапетата. До 8-12 години те започват да разбират какво е важно, за да постигнат нещо. Така че наградите за участие могат да бъдат полезни за най-малките.
Освен обичайното удоволствие от играта, те имат нужда техните усилия да бъдат оценени. Наградите за участие ги окуражават да се включват отново и отново в „отбора“, което формира у тях активно социално поведение, прави ги по-общителни и по-умели в общуването с другите.
Най-голямата полза от стимулите за участие при малките е, че те не само възнаграждават усилена работа на детето, но и неговата последователност, постоянство, преданост и позитивно отношение към това, което правят.
