in

Ерик Ноло пред Oshte.bg: Обичам способността на българите да се адаптират

Ерик Ноло

Ерик Ноло е френски писател, есеист, памфлетист, литературен критик с остро перо, преводач и издател, емоционално свързан с България, която нарича „моята втора родина“. През 80-те години на миналия век съдбата го отвежда в Сливен, където преподава в езиковата гимназия. Особено го привлича Русе, родното място на Елиас Канети, чието творчество задълбочено изследва.

Ноло издава български писатели във Франция. „Последна спирка Русе“ е първият му роман, в който мнозина съзират прилики със стила на Жорж Сименон. Като критик във Франция го приемат като враг на литературните среди там. Заради това е уволняван 7 пъти. Вижте какво разказа за себе си и работата си пред Oshte.bg:

Г-н Ноло, как човек трябва да приема враговете си?

Човек никога няма достатъчно врагове, винаги трябва да си създава още. На мен това ми доставя удоволствие. Разбира се, това е в кръга на самоиронията и шегата. Има много начини да покажеш мнението си. Вероятно и заради това съм уволняван толкова пъти, вече съм и в черния списък на държавната телевизия във Франция. Написах и пародия на учебник по литература. Личното мнение е важно и трябва да се отстоява.

Вие сте били в България преди 1989 година, идвали сте и след промените. Имате времеви поглед върху страната ни. Променила ли се е?

Отговорът на този въпрос е труден. Погледът ми към България е поглед на чужденец. Българофил, но чужденец. Поглед не на историк, а на писател. Познанието ми има граници, но използвам опорни точки, за да накарам другите да разберат какво аз съм видял в България и какви промени съм усетил.

Между България, която опознах за пръв път през 1986-а, и България днес, има огромна разлика. Страната има прогрес. Но огромно впечатление ми прави изключителната бруталност на промените. Мога да видя по улиците възрастни хора, които са преживели монархията, след това комунизма, а сега демокрацията. България е минала през много промени за малко време. Обичам нейната вечност и възможността ѝ да се адаптира.

 Какви са мечтите ви за Франция, България, Европа?

Искам страната да излезе от клишето за киселото мляко, Силви Вартан и българския чадър. Да спре да бъде клиширана. Искам Запада да види българската култура и екзотиката на страната. Иначе, мечтата ми е всички да излезем от кризите, които като че ли не спират да идват една след друга.

България се появи в моя живот преди българката (авторът е женен за българка – бел. ред.). Не знам дали може да се обясни любовта към една страна, на мен ми харесва да съм в България. Това е страна, която малко по малко опознах. Харесаха ми пейзажите. Опознах културата, музиката, литературата. Не се случи изведнъж, това беше любов, която се изгради с времето.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

децата

Дали и за какво да награждаваме децата

Ботев

Филмът „Ботев“ – историята на един от най-великите българи