Катерина Хапсали
„Казват, че книгите намират своите читатели, но понякога някой трябва да им покаже пътя.“ Така започва романът „Човекът, който разхождаше книги“, а аз реших да му покажа пътя към вас точно сега, когато светът е скован от напрежение в една човеконенавистна ситуация…
А тази книга носи тъкмо обратното, човеколюбиво послание: тя е като приказка за всички онези невидими връзки, които ни сплотяват в уютна и топла общност, като обещание за споделеност и началото на дълго приятелство. Неслучайно „Човекът, който разхождаше книги“ на 47-годишния немски писател и журналист Карстен Хен е европейски бестселър – това е една истински затрогваща история за любовта към книгите и хората, а Бог знае колко спасителна се оказва тя в сложните времена, в които живеем!
Влюбеният в професията си книжар Карл Колхоф всяка вечер обикаля уличките на стария живописен град, в който минава цялото му съществуване, за да разнесе книги по домовете на своите най-лоялни клиенти. Връзката им е силна, дори животоспасяваща – Карл е мостът към света и към книгите за тези истински колоритни образи, а те на свой ред са като любимите литературни герои на 72-годишния благ самотник… Търсенето и откриването на човешка близост е меко, нюансирано и трогателно, а стъпките на стария Колхоф чертаят пътеките на човечността в тихия град.
Всичко това обаче се променя, когато Карл губи работата си и единственото си щастие. Тогава само думите и куража на малката Шаша успяват отново да съберат книжаря и старите му клиенти, а този жизнеутвърждаващ път между хората е пресъздаден пестеливо, но и изключително душевадски от Карстен Хен.
Всъщност, веднага личи, че това е една дълго мислена, макар и кратка, книга – всяка дума и всеки детайл си тежат смислово и естетски на мястото, дори заглавията на отделните глави са препратки към любими романи (и много ловък интертекстуален подход). Оказва се, че Карстен Хен наистина е носил и „обгрижвал“ сюжета в главата си близо 7 години, а самият той твърди, че не е искал в никакъв случай „да пришпорва“ тази книга!
Да, някои фабули са наистина като виното и им трябва време за да достигнат до идеалната плътност, обяснява писателят. От личен опит също знам колко много труд всъщност отива за да се чете една книга „леко“ и да изглежда някак спонтанна и ненатруфена – нужни са огромни усилия, обмисляне и време, за да се получи този уж „естествен“ ефект…
Разбира се, като журналист на свободна практика Карстен Хен междувременно пише за всичко под слънцето (включително редактира списание за вино), също така журира на винени конкурси и, да, вече има в писателското си портфолио 18 книги. По-точно: 18 бестселъра, които вероятно тепърва ще излизат със закъснение на българския пазар. Е, по-добре късно, отколкото никога.
Препоръчвам горещо „Човекът, който разхождаше книги“ именно в този момент, защото освен добра литература, тази книга е и символична прегръдка, и отговор на екзистенциалната самота, и опит за градене на мостове между най-стръмните брегове – хората!
Всички имаме нужда от надежда, утеха и вдъхновение, а този роман леко и някак приказно ни ги дава.
